След 36 години чакане: Унгария разсекрети десетки хиляди агентурни досиета

Унгария отвори публично досиетата на комунистическите си тайни служби, като предостави онлайн достъп до информация за около 60 000 имена, свързани с някогашната агентурна мрежа. Историческата стъпка идва повече от 36 години след падането на комунистическия режим през 1989 г.

Решението беше обявено от премиера Петер Мадяр, който изпълни едно от предизборните си обещания – разкриването на архивите на бившата Държавна сигурност, използвана десетилетия наред за наблюдение и контрол над гражданите.

„Сега, 36 години по-късно, правим това, което беше обещано при смяната на режима“, заяви Мадяр на пресконференция в Унгарския исторически архив на службите за държавна сигурност.

От 4 ноември всеки желаещ може свободно да търси имена в специално създадената онлайн платформа. Досега достъпът на обикновените граждани беше ограничен основно до собствените им досиета и тези на близките им роднини, пише „Сега“.

Архивите обаче не са пълни. Част от документите са унищожени по време на антисъветското въстание през 1956 г., както и непосредствено преди падането на комунизма през 1988–1989 г. Предвижда се допълнителни материали да бъдат публикувани до февруари 2027 г.

Унгарският премиер призова обществото да подходи внимателно към разкритията, тъй като много семейства могат да научат болезнени подробности за свои близки, включително вече починали роднини.

Важно уточнение е, че присъствието на нечие име в архивите не означава автоматично, че човекът действително е доносничил. Документите трябва да бъдат разглеждани в историческия им контекст, тъй като част от сътрудниците са били вербувани чрез заплахи, натиск или изнудване.

Междувременно бившият министър-председател Виктор Орбан заяви, че самият той е бил обект на опит за вербуване от комунистическите служби по време на военната си служба. По думите му той отказал да сътрудничи, след което бил подложен на наблюдение.

Отварянето на архивите съвпадна със 70-годишнината от потушаването на Унгарското въстание през 1956 г. и постави отново въпроса за историческата отговорност и необходимостта обществото да познава механизмите на репресивния апарат.

Архивите могат да бъдат разгледани тук.