<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=110427" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Превърна ли с...

“Дъжд от червени рози” и малка изненада – каква музика избра Меркел за “сбогом”

02 Декември 2021
0 734

“Дъжд от червени рози” и малка изненада – каква музика избра Меркел за “сбогом”? Отговор дава материал на Дневник.

След 16 години на власт германският канцлер Ангела Меркел остава в германската история със скромността и предпазливостта си. От днес обаче, когато е официалното ѝ изпращане, ще бъде запомнена с още нещо: пънк.

Известната като “Гросе Щрайхцапфен” церемония е старо и заредено със символика събитие. С него Германия ще отбележи формално днес края на ерата на Меркел. На ограничено от пандемията до 200 гости празненство оркестърът на Бундесвера може да изпълни три песни в нейна чест.

Две не са голяма изненада.

"Дъжд от червени рози" и малка изненада - каква музика избра Меркел за "сбогом"

Меркел окончателно се оттегля от политическия живот

Großer Gott, wir loben dich (“Свети Боже, възхваляваме Те”) е химн от 1771 г. отпраща към партията, която тя дълго време управляваше – Християндемократическата. Освен това баща ѝ е протестантски пастор.

В списъка, първо съобщен от германски медии като “Шпигел”, е и песен на Хилдегард Кнеф – естрадна изпълнителка от 50-те. Песента ѝ Für mich, soll’s rote Rosen regnen (“За мен трябва да валят червени рози”) олицетворява мечтите на шестнайсетгодишно момиче. На базата на текста може да се обобщят така: “Искам всичко или нищо”.

Източногермански хит от 1974 г. обаче едва ли е първото, което ще хрумне на хора извън близкото обкръжение на канцлера. Още по-малко ако авторът е германската пънк икона Нина Хаген. Става въпрос за Du hast den Farbfilm vergessen (“Забравил си цветния филм”).

Музика от изпълнителка, нарекла Меркел “лицемерна”

Катарина (но известна като Нина) Хаген се прочува в Западна Германия, след като събарянето на Стената я свързва с Източна. Преди това е сред най-известните музиканти на Германската демократична република.

Меркел рядко говори за детството си в германската провинция Бранденбург. Но изглежда е слушала като млада песента за гнева на момиче към приятеля му – взел само чернобял филм, когато отишли на почивка, и в резултат всички спомени се оказват чернобели. Мнозина по онова време разбират произведението като критика на сивия живот с ГДР. Там може да се открие и следното изречение: “Никой няма да повярва колко прекрасно беше тук.”

Сблъсъкът на Меркел с Нина Хаген същевременно надхвърля рамките на попкултурата, с която канцлерът вероятно е израснала. Меркел се среща с изпълнителката в ранните години на кариерата си – като министър, когато в ресора ѝ са жените и младежта, тя участва в телевизионно предаване заедно с нея.

Тогава Меркел чува от Хаген – пред камерата и всички участници – следните думи: “Писна ми от лъжите ви, писнами от лицемерието ви.”

Всеки с музиката си

Церемонията Großer Zapfenstreich, която предстои за Меркел по-късно днес, крие зад себе си две неща. Едното е историята на името: удар по крана, знак, даван от офицер и музиканти, че след даден час във военните гарнизони не може да се сервира алкохол в името на дисциплината. Използваната на английски дума за тези събития, tattoo, иначе означаваща татуировка, всъщност произлиза от холандски израз за същия ритуал.

Второто е е начинът, по който се е развило това съвсем обичайно за изпращане на канцлери, президенти и министри на отбраната събитие още от 60-те години насам. Днес факелно шествие и музика на живо бележат церемонията. Чували са се критики дали изпълнението ѝ не отвежда към мракобесни времена? Например когато такава чест бе оказана на германски войници, върнали се от Афганистан, пише “Дойче веле”.

Има и още нещо. Музиката, която избират германските политици в последното десетилетие, дълго се коментира. Бившият министър на отбраната Томас де Мезиер например си бе поръчал Life is Life на Opus; песента е популярна сред германските туристи на остров Майорка.

Интересни избори и преди

“Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” язвително отбелязва, че бившият канцлер Герхард Шрьодер неслучайно е избрал My Way на Франк Синатра – химна на всички мъже, които искат да се трогнат от себе си.

Подалият оставка след скандал президент Кристиан Вулф, освиркван с вувузели по време на церемонията, можеше да разчита на това, че оркестърът свири Somewhere Over The Rainbow, след като изчаква да заглъхне врявата.

Най-популярното изпълнение обаче, отбелязва “Дойче веле”, е Одата на радостта на Лудвиг ван Бетовен, поръчвана три пъти, включително от Урсула фон дер Лайен, която преди да стане председател на Европейската комисия, бе министър на отбраната на Германия. В списъка ѝ обаче бе и Wind of Change на германците Scorpions. “За Карл-Теодор цу Гутенберг (също бивш министър на отбраната – бел. ред) може да бе малко по-рокаджийска, макар песен за дим над водата и огън в небето да може да зазвучи малко мрачно, когато се изпълнява точно от войници,” пише ФАЦ.

В избора си, отбелязва вестникът, Меркел показва всичко освен блудкава сантименталност – напротив, изборът ѝ изглежда пропит от сигурност. “Не мога да се предам, не мога да съм удовлетворена, все още искам да спечеля”: не звучи като човек, който тихо се оттегля.”

Както отбелязва и хумористът Катя Берлин в “Туитър”: “Много ми харесва, че Меркел си пожела в края на мандата си песента на една разгневена жена, която се ядосва на слабо подготвен мъж.”

“Дъжд от червени рози” и малка изненада – каква музика избра Меркел за “сбогом”

Източник: Дневник

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции