В някакъв момент в далечното бъдеще нашите наследници може и да решат да преместят Слънцето – един гигантски и хипотетичен проект, наричан звездно инженерство. Колкото и налудничаво да звучи обаче, според физиката би могло да проработи. Ето как точно.
Гигантска планета в орбитата на мъртва звезда показва какво би станало, когато слънцето ни загине (видео)
https://www.youtube.com/watch?v=8EYjWyxLfTg
Цивилизация от I тип по скалата на Кардашев ще използва енергията на цялата своя планета, тази от II тип – енергията на своята звезда, а III тип – на цялата галактика! Трудно е да си представим що за инженерство ще е необходимо да се пренаредят звездите на цяла една галактика.
Възможно ли е обаче да се премести цяла звезда? Като Слънцето?
Тази идея е предложена за първи път от физика д-р Леонид Шкадов в неговия научен труд от 1987 г., озаглавен “Possibility of controlling solar system motion in the galaxy”.
Ето как ще се случат нещата:
Една бъдеща извънземна цивилизация трябва да построи гигантска отразителна структура и да я разположи отстрани на своята звезда. Светлината, идваща от звездата, ще се удря в структурата и ще отскача, като по този начин ще я избутва. Ако отразителният обект има достатъчно голяма маса, той ще започне да привлича звездата със своята гравитация. Звездата пък ще се опитва да отблъсне структурата.
Ако една бъдеща цивилизация успее да постигне перфектния баланс в това привличане и отблъскване, тя ще може да издърпа звездата и ще започне да я движи из галактиката, използвайки нейната собствена светлина като гориво. Първоначално това няма да се случва с кой знае каква скорост.
След около милион години скоростта ще се е увеличила с 20 метра в секунда. Така звездата би трябвало да е изминала 0.3 светлинни години – около 10 процента от пътя до Алфа Кентаври. След милиард години ще се движи хиляди пъти по-бързо и ще е прекосила 34 хил. светлинни години.
Една бъдеща цивилизация би могла да използва тази техника, за да придвижи своите звезди на по-добро място или дори да пренареди огромни части от галактиката, за да добива по-голяма енергия.
Всичко това може и да звучи теоретично, но Дънкан Форган от Университета на Единбург предлага един практичен начин, посредством който да открием извънземни, движещи собствените си звезди. Според него телескопи като „Кеплер“ могат да разпознаят странни светлинни отпечатъци, като тези, за които говори Шадков. В света на физиката няма нищо невъзможно.
Източник: сп. "Обекти"
