"Искам да знам защо изпитвам тревога и страх, докато виновните за експлозията спят спокойно": ливанците така и не могат да преодолеят трагедията на пристанището в Бейрут, разказва Дойче веле.
На Мира още ѝ е трудно да говори за това, което е преживяла. В деня на тежката експлозия на пристанището в Бейрут тя седяла в кафене с приятелка. "Изведнъж чухме силен взрив, прозорците се изпочупиха и всички налягаха по пода, за да се защитят." На четвърти август 2020 година в столицата на Ливан експлодираха 2750 тона амониев нитрат, над 200 души загинаха, хиляди бяха ранени.
"Оттогава за мен нищо не е същото", казва Мира, която не иска да бъде цитирана с истинското си име. "Плаша се всеки път, когато чуя шум, когато видя да се извива дим. Незабавно търся убежище в някое помещение", обяснява тя. Особено потресена е от смъртта на една млада пожарникарка, загинала при експлозията.
Експлозията в Бейрут предизвика вълна от конспирации в социалните мрежи (снимки)
"Често мисля за нея. И тя като мен тогава е била сгодена и се е готвела да се омъжва. Самата аз също исках да се присъединя към доброволните пожарникари, но родителите ми ми забраниха." Мира изпитва един вид вина, макар да не е познавала лично младата жена. "Чувствам вина, че съм оцеляла."
Депресии, страхови неврози, посттравматични разстройства
Кадрите от експлозията, които обиколиха света, бяха шокиращи за мнозина. Макар по улиците край пристанището някои от сградите вече да са възстановени, у мнозина вътрешните рани остават - година и половина по-късно. "Имаме много приятели, които се нуждаят от психологическа помощ", споделя Мира.
Психиатърът Джозеф Кури наблюдава определена тенденция. "През последните две години все повече хора търсят помощта на психиатри, психолози или терапевти." Много от тях свързват проблемите си с експлозията. "Наблюдаваме ръст в посттравматичните страдания, предизвикани от експлозията." Според Кури тези проблеми са свързани и с актуалните кризи, от които страда Ливан: политическата нестабилност, пандемията, икономическите проблеми.
Кризите връхлитат Ливан една след друга: страната е опасно близо до фалит. През изминалите две години местната валута се обезцени с около 90 процента спрямо долара. В последния си доклад Световната банка заявява, че икономическата криза в Ливан е една от най-тежките в новата история на света. Към това се добавят пандемията и високата безработица: четирима от десет ливанци са без работа.
Страховете за бъдещето
Всички тези проблеми са се отразили на Мира още преди експлозията. Тя забелязала още в края на 2019-а година, че поведение ѝ се променя. "Започнах да се страхувам за бъдещето - как бих могла да построя живота си в тази страна? Как бих могла да имам деца в тази страна? Все повече се затварях, понякога с дни не напусках стаята си - просто функционирах."
Когато отравят кучето ѝ, тъй като в началото на пандемията се разпространяват фалшиви новини, че коронавирусът може да се предаде и от домашните животни, чашата преляла. Междувременно Мира отново се вижда с приятели, ходи понякога на кафе. Но страхът от неочакваните шумове и дима е останал.
В Ливан няма достатъчно психиатри
Психоложката Терезе Уард посочва, че много от колегите ѝ предлагат консултации онлайн. Самата тя често приема пациенти, които говорят за своите страхове и грижи. "Хората се борят да се справят с ежедневието. Имат опасения за бъдещето. Често ми разказват и за вътрешната си празнота."
Мира не иска онлайн терапия, но за прием при психолог трябва да се чака дълго. Освен това и психиатрите не достигат. Подобно на другите лекари, много от тях са напуснали Ливан или са на път да го направят, казва Джозеф Кури. И допълва: "Лекарствата също не достигат или пък са изключително скъпи, понеже от началото на ноември вече не се субсидират. Хората използват запасите си или си купуват от аптеката единични таблетки. Има и хора, които се снабдяват с медикаменти от Турция, от Обединените арабски емирства или от Египет".
Мира също споделя, че застраховката не покрива цената на лекарствата, които са ѝ необходими. И в условията на икономическа криза, снабдяването с тях се превръща в предизвикателство. Въпреки че хората с психични проблеми продължават да са стигматизирани в обществото, Терезе Уард вижда някакъв напредък. Мира също говори за нещата, които я тревожат, макар да не иска да се споменава истинското ѝ име, защото някой потенциален работодател може да я потърси в "Гугъл". "Искам да знам защо се чувствам така, защо изпитвам тревога и страх, докато виновните за експлозията спят спокойно", казва тя.
"Чувствам вина, че съм оцеляла": в Бейрут не могат да преодолеят трагедията на пристанището
Източник: Дойче веле
