Путин и Зеленски: двама лидери сякаш от различни светове. Анализ на образите им прави Райна Пройер за Deutsche Welle.
Единият седи на класически тапициран фотьойл, на масивна маса, във внушителна зала, облечен е в ушит по поръчка костюм. Другият се появява по улиците на Киев в масленозелена тениска или стои пред синя стена. Ясно е - начинът на комуникация и медийната постановка, която избират двамата лидери Владимир Путин и Володимир Зеленски, са много различни. И докато на мъжа с тениската се възхищават и му симпатизират, другият е все по-изолиран.
Езикът и реториката на Путин и Зеленски
Войната, която започна Путин, се води и от двете страни и със способите на реториката и изображенията. И двамата лидери демонстрират решителност, с която те предават посланията си. Но това е и единственото общо между тях. Разликите са поразителни.
"Имам нужда от муниции, не от превоз” – с тези думи украинският президент Зеленски отхвърля предложението на САЩ да му помогнат да се евакуира от Киев. Той е много близо до народа в обръщенията си: те са директни, лесни за разбиране, кратки и лишени от сложни обяснения и опити за интерпретации на историята. "Той се държи на нивото на хората,” коментира преводачката Олга Радецкая. "В речта си непосредствено преди началото на войната Зеленски - както той сам каза - се обърна към руснаците като украински гражданин, не като президент”.
Путин изглежда далечен и недостъпен: "В обръщенията си той използва по адрес на укаринците думи като "зараза", "вирус", "паразити", нарича ги "хунта наркозависими нацисти". За него всички са оглупели от западната пропаганда и са контролирани от външни сили,” казва Радецкая. Докато Путин клевети, Зеленски се опитва да обяснява: "Обръща се към руснаците и им казва, че това, което гледат по телевизията, не е вярно, обяснява им каква е реалността. Той не нарича руснаците глупаци. Говори им като на равни,” обобщава многократно награждаваната преводачка.
Сякаш от различни светове
"Студената война приключи,” с патос обявява Путин преди повече от 20 години от трибуната на германския парламент. Следват гръмовни аплодисменти. След последните му речи и действия това изказване изглежда остаряло. Той вече заплашва с ядрени оръжия, говори за демилитаризация и праща войската да атакува суверенна държава. Путин живее в миналото, заяви в интервю за ДВ руският писател Владимир Каминер.
"Втората световна война е много важен елемент и Путин неслучайно използва лексика от този контекст,” казва Радецкая. Посланието е: победихме фашизма и националсоциализма веднъж и ще го направим отново. "Това е идеологическа подбуда, която резонира в обществото отдавна”, допълва тя.
За разлика от него Зеленски говори за случващото се тук и сега, но е принуден да вземе отношение към историческия наратив на Путин: в една от речите си украинският президент припомни за осемте милиона украинци, загинали в борбата срещу националсоциализма.
Послания, насочени навътре
Зеленски се старае да мотивира и да обединява, не да разединява. Обръща се към украинците, но и към рускоговорящото население, както и към евреите в Украйна. В същото време Путин често е дистанциран и демонстрира незаинтересованост към собствения си народ. С нарастването на жертвите от руска страна и несигурността колко дълго ще се проточи войната обаче Путин осъзнава, че ще му се наложи да спечели хората на своя страна. След като млад войник от Дагестан е паднал убит в Донбас, Путин казва следното: "Аз съм руснак и в моето семейство има много хора, носещи имената Иван или Мария. Но когато видя героична саможертва като тази на Нурмагомед Гаджимагомедов, тогава аз съм и дагестанец, чеченец, татарин, евреин…”
Така Путин се опитва да разсее подозренията, че инвазията на Украйна е изцяло руско дело, твърди Радецкая.
"Иска да предизвика солидарност и от другите националности в Руската Федерация. Използва го и за контраст на предполагаемия национализъм на украинците.” Руският писател Дмитрий Глуховски пък вижда това като опит на Путин да отхвърли личната си отговорност за войната.
Кой е против санкциите срещу руската агресия (видео)
Страх срещу сила
Зеленски не се притеснява да се обръща към световните лидери и се превръща умело в лицето на съпротивата. Исканията си представя директно и се опитва да провокира съвестта на Запада. Дори към Путин се обръща директно: "Аз не хапя. Съвсем нормален човек съм. Седни с мен, кажи ми от какво се страхуваш.”
Путин пък изглежда все по-изолиран. Той почти изцяло избягва прекия диалог с държавни лидери и с международни организации.
Силни мъже
Що се отнася до външния им вид, и от двете страни наблюдаваме традиционно мъжество, казва Дирк Шулц от Центъра за изследвания на пола в Университета в Кьолн. "От едната страна е мъжеството, жадно за власт - агресорът, който вярва, че традициите и историята му позволяват да вземе обратно, каквото му се полага. Другият пък е мъжественият герой, чийто героизъм се корени в начина, по който защитава страната си,” коментира Шулц.
И двата вида мъжество са продължение на патернализма. А войната, колкото и ужасяваща да е тя, е арена за доказване на това мъжество, което мнозина вярваха, че сме превъзмогнали.
Путин и Зеленски: двама лидери сякаш от различни светове
