Измислени учени, измислена история или как Велислава Дърева си съчини, че няма битка за Украйна и хиляди ѝ повярваха. Отговор на въпросът реална ли е споделена от хиляди хора и десетки медии история на проруската журналистка, озаглавена "Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия" преди дни даде Юлиан Попов. Той е председател на борда на Европейския институт за ефективност на сградите, политически съветник на Европейската климатична фондация, бивш служебен министър на околната среда и водите, един от създателите на Нов български университет.
За тази история и за дезинформацията като цяло той даде интервю пред Deutsche Welle.
ДВ: По въпросната статия от Велислава Дърева "Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия", която Вие опровергахте във Фейсбук като пълна с фалшификации, аз също съм водил кървави спорове с хора, които взимат написаното за чиста монета. Съгласен съм с Вас, че сигурно вече са я чели стотици хиляди хора. Но защо според Вас? Кои са тези хора?
Юлиан Попов: Моят пост започва наистина с предположението, че всички са чели тази статия. Защото тя наистина е споделена стотици хиляди пъти. Но интересното беше, че много от моя кръг приятели никога не бяха попадали на нея. Това ме накара да се замисля, че тя се разпространява под радара на по-образованата публика, част от която би се противопоставила на подобна история. Между другото, това може да се постигне с алгоритми. Но може и да се върши на онзи известен принцип на политическата пропаганда, наречен dog whistle campaign. Тоест, кампании, наподобяващи на свирката за кучета, която е с ултразвук - този звук го чуват само кучетата, но не и хората. Подобни послания са формулирани по такъв начин, че една част от обществото просто не ги чува, игнорира ги. Но за друга част те стават много важни.
ДВ: А може ли да се формулира и така: онези, които Вие предпазливо наричате "по-образовани", просто седят в своите балони, в своите ехокамери?
Попов: Какво значи "балон"? Понякога балонът е просто една нормална общност и когато живеем нормално, ние не сме длъжни да знаем какъв разговор се води в съседство. Сериозният проблем е друг: в България няма институция, няма механизъм, който да преследва такива явления, да ги преследва ако не юридически, то поне журналистически.
Размяна на фейкове по случай 9 май (“Шок! Ужас! Бомба!”)
ДВ: Очевидно разпознавате в този случай някаква матрица, някаква мостра, общ модел, който се среща и в други случаи.
Попов: Да, тази история и начинът, по който се разпространява, много напомнят на нещо сходно отпреди няколко години. Ако си спомняте, тогава имаше една вълна от много мощни атаки срещу Норвегия: ставаше дума за норвежките детски служби, детските градини, моралния упадък и т.н. Цялата тази вълна се основаваше в много голяма степен на едно интервю в Русия. Полу-фейк история на някаква жена, която се върнала от Норвегия, защото там ѝ взели детето… Това интервю беше станало вирално в Русия, но въпросът е как тези неща после влизат в България. Дали има механизми, които тласкат подобни неща. Защото глупости, измишльотини и неверни неща винаги са се писали, не само в ерата на Фейсбук. Някой да измисли интервю - това не е нещо ново. Въпросът е какво се прави след това.
ДВ: Нека за момент останем при произхода на такива фалшификати. Кой го е написал, откъде произхожда този текст? И защо според Вас една журналистка, която има сериозно професионално минало зад гърба си, разпространява такива груби измишльотини?
Попов: Не мога да си го обясня. Може да е някаква личностна драма. В един момент човек може да се чувства недооценен, може да е личен комплекс, може да е някаква поръчка, нещо платено. Може да е някакво психическо състояние… Не винаги такива неща се правят именно от човека, който излиза на фронтална позиция - в случая Дърева. Невинаги този човек е корумпираният човек. Той може просто да бъде използван.
ДВ: И подведен.
Попов: Да. Във Фейсбук циркулират огромен брой подобни фалшиви истории. А руската пропаганда работи така: те виждат на кои истории хората се закачат и започват да ги тласкат в системата като компресорни станции в газопровод.
ДВ: И заработва принципът на снежната топка, на лавината. Вие наблюдавате България отвън, от Лондон. Какви са впечатленията Ви за медийната ситуация, за фалшивите новини изобщо, за податливостта на хората на манипулации?
Попов: Впечатлението ми е, че в България има добри журналисти, има добри медии, но като цяло медийната среда е много ленива и няма навика да проверява фактите и да се бори срещу фалшивите новини. А това е една от основните задачи на добрата журналистика: не просто да ти казвам какво се е случило, но и да разкривам нещата, които не са верни. С това българската журналистика не се занимава - отчасти защото е много зле платена и трябва да произвежда страшно много…
ДВ: Съдържание…
Попов: Да, съдържание. И много по-лесно е да го вземеш наготово. Вижте, че там действа противоположният принцип на това, което човек може да очаква от социалните мрежи. Аз очаквам, че някой ще публикува статия в медиите, а социалните мрежи ще я разпространят. В България става точно обратното: някой пише нещо във Фейсбук, а традиционните медии го разпространяват, без да го проверяват. Включително и това, което аз бях написал във Фейсбук, беше публикувано в сериозни издания. Имаше една-две правописни грешки, а те не си бяха направили дори труда да ги коригират.
ДВ: Копи пейст. Но какво означава всичко това - тази медийна ситуация, тази податливост на хората - за задаващите се поредни предсрочни парламентарни избори?
Попов: Не е преувеличение да кажа, че това е заплаха за националната сигурност. Една такава статия, прочетена, повярвана и подкрепена от стотици хиляди хора, означава промяна на нагласите по отношение на важен въпрос: войната в Украйна. И тук не става дума за това, че всички трябва да имат едно мнение за войната в Украйна, но те трябва да си формират мнението на базата на достоверна информация. В случая информацията е изкривена, а хората в България масово ще гласуват именно на основата на абсолютно изкривена информация, на абсолютно изкривено възприятие.
"Текат реки от фундаментално фалшива информация, която се представя като вярна и фактологически циментирана."
Същото става, впрочем, и с ваксините. Доцент Мангъров използва същите средства. Преди няколко седмици хванах един негов пост, който също се върти десетки и десетки хиляди пъти. Мангъров се позовава на един официален английски доклад, в който се казва, че там едни антитела намаляват при ваксинираните. На базата на което той обобщава: Ето, в официалния доклад на Великобритания се казва, че ваксините са вредни. Точно обратното!
Според заключението на същия този доклад ваксините са спасили живота на 124 000 души. Това Мангъров обаче не го казва. Мангъров и цялото антиваксърско движение в България са силно политизирани. Те са част от един политически проект, който е проруски. В отговор на въпроса: тук не става дума за това хората да гласуват по един или друг начин. Става дума, че текат реки от фундаментално фалшива информация, която се представя като вярна и фактологически циментирана. Тъкмо тази фалшива информация изкривява нагласите на хората и те гласуват против своите интереси, без да си дават сметка за това.
ДВ: Казахте "реки от информация". Аз бих добавил "мътни, кални реки".
Попов: Абсолютно. Кални реки, които се разливат по един специфичен начин: лъжите тръгват от Фейсбук, а после се разпространяват от разни съмнителни сайтове. Много е важно да кажа, че сайтът Дарик Нюз, на който е публикувана така наречената "английска версия", интервюто с този измислен "Пол Кристи", няма нищо общо с Дарик, с известното Дарик Радио. На тях направо са им настръхнали косите, защото хората непрекъснато ги бъркат. И те не знаят какво да правят. Няма механизъм за борба срещу такива фалшификати. Моето убеждение е, че тъкмо това е най-сериозният проблем.
