Десетки починали, над 15 хиляди заразени. В Сирия холерата настъпва, а заедно с нея нараства и загрижеността на съседните държави, че скоро болестта може да се прехвърли и при тях. В Ливан и Ирак вече има първи случаи. Дойче веле пише повече по темата.
Дванайсет години война, глад, бедност, разрушена инфраструктура в големи части от страната, а сега и това: холерата настъпва бързо в Сирия, като засега най-тежко е положението в районите на Алепо, Идлиб и Ал-Хасака.
ООН обяви разпространението на холера в Сирия за сериозна заплаха
За първи път за епидемията от холера в Сирия бе съобщено на 10 септември, а според "Каритас” към днешна дата броят на заразените надхвърля 15 000 души и продължава да се увеличава. Над 60 души вече са починали от холера. Опасността болестта да се разпространи в цялата страна, както и в съседните държави, е голяма. В Ливан например вече са регистрирани стотици случаи на холера в районите в близост до сирийската граница. Първи случаи на заболяването вече има и в Ирак.
Замърсена питейна вода и замърсени зеленчуци
В кюрдската автономна администрация на Северна и Източна Сирия "Лекари без граници", съвместно с местните здравни власти, са създали център за лечение на холера и два амбулаторни центъра в покрайнините на град Рака. "Каритас” също работи активно в региона, като провежда обучения и разпространява средства за защита от инфекции и таблетки за пречистване на питейна вода.
"Каритас"-Сирия работи и в Алепо, който е под контрола на сирийския режим. "През последните няколко седмици холерата стана голям проблем и там", казва отговорникът за Сирия Ангела Гетнер. В източната част на Алепо инфраструктурата все още е силно повредена.
Огнища на холера са регистрирани в 26 държави
Въпреки че електроснабдяването и водоснабдяването там бавно се възстановяват, питейната вода все още не е достъпна за всяко домакинство, казва Ангела Гетнер. "През последните две години цените на хранителните продукти в някои случаи са се повишили с 500%. Хората вече не могат да си позволят почти нищо." Дори чиста вода. "Ето защо те прибягват до опасни водоизточници и често купуват замърсени зеленчуци."
В градовете разрушената инфраструктура води до замърсяване на питейната вода и храната, казва Лучия Рингто от "Лекари без граници”. По данни на УНИЦЕФ войната е нанесла щети на две трети от пречиствателните станции, половината от помпените станции и една трета от водните кули в страната. В жилищните райони на много места липсват функциониращи канализационни системи. "Така всички мръсни води се вливат почти нефилтрирани в Ефрат", казва Гетнер.
Недостиг на вода в Ал-Хасака
Повечето хора са шокирани, че Ефрат, който винаги са използвали за питейна вода, изведнъж "вече няма добра вода", добавя тя. В Ал-Хасака недостигът на вода е сериозен.
Турция контролира и регионалните водоснабдителни съоръжения в Североизточна Сирия, но тя почти е затворила кранчето за местното население. Ето защо там много вода се добива от кладенци и се разпределя между населението. Най-голямата опасност е, че замърсената вода се разпространява несъзнателно, казва Рингто.
Особено драматично е положението в лагерите за вътрешно разселени лица в северозападната част на страната, в района на Идлиб, на границата с Турция. Там много хора обикновено ползват една палатка, хигиенните условия са трудни, а чистата вода е оскъдна.
И в Сирия има война. И там страданието е непоносимо
Лошо медицинско обслужване
"Здравната система почти не съществува, особено в тежко засегнатите региони. Това означава, че при възникване на такива случаи хората почти нямат възможност да получат бърза медицинска помощ”, казва Ангела Гетнер. Понастоящем липсват ваксини срещу холера.
Поне Световната здравна организация (СЗО) вече реши да препоръча засега само една доза ваксина срещу холера, а не две. Това означава, че в бъдеще ще може да се разпространяват повече ваксини в световен мащаб. ЕС вече предостави допълнителни 700 000 евро за борба с епидемията от холера в Сирия.
Но за да се изкорени проблемът, възстановяването на страната ще трябва да се ускори. Подкрепата за Сирия досега се ограничаваше до спешна помощ. Но това води и до дилема: "Защото спешната помощ не позволява изграждането на пречиствателни станции или канализационни системи", казва Ангела Гетнер. "Нуждаем се от функционираща инфраструктура, за да могат хората да възстановят живота си, а не да продължават да бъдат зависими от намаляваща хуманитарна помощ."