Изказване за алкохола и цигарите на Боби Михайлов от 1983 г. стана хит в мрежата. В интервю за в. "Топспорт" тогава той казва, че не познава вкуса на алкохола и цигарите.
Как Боби Михайлов вижда родното първенство по футбол: “Силно, конкурентно и атрактивно”
"Няма да забрави Борислав Михайлов тази година. И ако за българския футбол, както е вече напоследък, не бе никак щедра, за стройния страж на "синята" врата тя ще остане паметна. Седем минути преди края на миналото първенство къдрокосият младеж се "размина" с купата на вестник "Кооперативно село", но сега тя не му убегна. Безспорният му талант накара наставниците на националния отбор да го включат в състава, поводи за много радост имаше и в личния му живот.
Засега биографията на Борислав Михайлов е кратка. Тя започва на 12 февруари 1963-а г. в София, където пламва всеотдайната му любов към футболната топка. Скоро става ясно, че тази обич е взаимна и първият успех идва с републиканската титла на юношите на "Левски-Спартак". Интересното е, че баща му - известният вратар на "Левски" Бисер Михайлов, съвсем не е насърчавал детската му страст към топката и едва когато Борислав дебютира при мъжете се примирява с амбициите му. Две години вече младежът охранява зорко "синята" врата, в юношеския национален тим записа 20 участия, при младежите 15, сред олимпийците - 4. Единствено графата "национален отбор" за сега стои празна...
Кой е най-щастливият миг във вашата кариера?
- Те са два - завоюваната купа на НРБ миналата година след убедителното 4:0 срещу ЦСКА и безспорно купата на в. "Кооперативно село".
А в личния живот?
- Бракът, който сключих на 2 май тази пролет. Кум ми беше "армейският" вратар Велинов.
Какво ви даде баща ви?
- Благодарен съм му за големите усилия да ме направи истински човек и спортист. Предпазва ме от главозамайване, помага ми с навременни съвети, заради него не познавам вкуса на цигарите и алкохола. И брат ми Руслан пое семейната щафета - на 14 години пази по-добре вратата на "Левски-Спартак", отколкото аз на неговите години. Майка ми силно преживява нашите изяви, така че на стадиона сме вече "пълен комплект".
Колегата ви Делчев бе вторият носител на купата ни?
- Отличен спортист, чудесен колега и приятел, но при двама равностойни вратари, единият трябва да седи на пейката. Жалко, че го преследват и толкова контузии.
Силните и слабите ви страни на вратарския пост?
- Имам добри физически данни, мисля, че съм силен в ловенето на топката и в пласирането. Не съм доволен от това как вкарвам топката в игра, трябва да усъвършенствам и концентрацията си за всеки двубой.
Най-сериозните ви конкуренти в елитната група?
- Велинов, Пейчев, Вълов, от младите ми харесват славистите Ананиев и Никленов.
Вашите образци?
- От нашите вратари Велинов, от чуждестранните - Дасаев (СССР), Н'Коно (Камерун), Шумахер (ФРГ).
С коя защитна четворка бихте искали да играете?
- Пл. Николов, Г. Димитров, Арабов, Марков (Локомотив).
Нещо извън спорта?
- Обичам хубавата музика, интересната книга, а когато съм в чужбина, мисля повече за професионалната си подготовка - търся материали, уча се от опита на другите.
И вашето мнение за българския футбол?
- Много е необходим един пробив на международното поле, за да се върне духът и вярата в силите. Потребна е и по-здравословна, по-благоприятна атмосфера, защото без самочувствие не можем да дадем и това, на което сме способни.
Към какво се стремите?
- Да стана шампион с моя отбор, да облека и националния екип, да завърша ВИФ, където започвам да следвам от есента. И най-важното - да създам здраво семейство, да се радвам на добри дни.
Желаем ви това да се сбъдне и честита купа!
