Учени сензационно откриват вода на Луната, идваща от Слънцето. Нов анализ на лунната почва накара учените да предположат, че съдържащите се в нея водни частици може да са достигнали спътника на Земята от Слънцето.
Китай може да претендира за територии на Луната, твърди НАСА
По-точно, слънчевата вода може да се генерира на Луната чрез взаимодействието на слънчевия вятър. А именно водородни йони, с минералните оксиди в лунната почва. Това взаимодействие позволява на водорода да се съедини с кислорода, изхвърлен от оксидите. И да образува водни частици.
До това заключение стигат геохимиците от Китайската академия на науките Ючън Сю (Yuchen Xu) и Хенг-Ци Тиан (Heng-Ci Tian). Те изследват частици лунна почва, доставени на Земята като част от мисията Chang’e 5.
Образуването
Учените смятат, че взаимодействието на слънчевия вятър с лунната почва може да доведе до наличието на вода в значителни количества в средните и високите ширини на спътника. Резултатите могат да повлияят на представите за произхода и разпределението на водата на Луната.
Визуално Луната изглежда като суха топка прах. Но скорошни изследвания показаха, че на спътника на нашата планета има повече вода, отколкото някой някога е предполагал, че е възможно. Разбира се, не става дума за реки и езера. Тъй като водата е част от реголита или е скрита в кратери, които са недостъпни за слънчевата светлина. Наличието на вода на Луната кара учените да се питат за нейния произход и степента на съхранението ѝ.
Теории
За произхода на водата на Луната могат да се направят няколко различни предположения. На първо място, тя може да е попаднала на земния спътник в резултат на сблъсък с астероид. Слънчевият вятър обаче е надежден източник на водородни йони, които също биха могли да бъдат един от компонентите на лунната вода. По-ранни проучвания, проведени от американските мисии "Аполо" показват, че слънчевият вятър може да е източник на един от елементите на лунната вода.
В неотдавнашно проучване китайските учени работят с различни материали, включително оливин, плагиоклаз и стъкло. Всички те, за разлика от тези, събрани от мисиите "Аполо", са добити в средните ширини на Луната. В един от най-младите кратери.
Рамановата спектроскопия и енергийно-дисперсионната рентгенова спектроскопия позволиха да се изследва химическият състав на почвените проби. Включително на външната обвивка с дебелина 100 нанометра, която е най-податлива на въздействието на космическото време. В резултат на това беше установено, че горният слой на много от пробите е с високо съдържание на водород. То варираот 1116 до 2516 частици на милион, както и с много ниско съдържание на деутерий и изотопи на водорода.
Елементи
Тези съотношения съответстват на съотношенията на елементите в слънчевия вятър. Въз основа на това учените смятат, че водородът се отлага на лунната повърхност при сблъсъка на слънчевия вятър с повърхността на Луната. Съдържанието на вода, генерирано от слънчевия вятър, на мястото на кацане на Chang’e 5 трябва да бъде около 46 частици на милион, което съответства на данните от дистанционното наблюдение.
За да установят дали водородът може да се запази в лунните минерали, изследователите подлагат някои проби на нагряване. Те също така моделират запазването на водорода в лунната почва при различни температури. Установено е, че температурата играе важна роля за имплантацията, миграцията и изхвърлянето на водород на Луната. Това означава, че голяма част от водата, произведена от слънчевия вятър, може да се намира при ниски температури в средните и високите географски ширини. Въз основа на откритията си учените стигат до заключението, че полярните райони на Луната може да са много по-богати на вода, което може да се окаже полезно за бъдещи мисии за изследване на Луната.
Източник: Kaldata
