Турската икономика понесе щети за десетки милиарди долари

Турската икономика понесе щети за десетки милиарди долари, анализира "Дневник".

Кометарите за щетите след първоначалния шок от земетресението от 6 февруари бяха предпазливи с нотка на сдържан оптимизъм. Предполагаше се, че икономика за близо 1 трилион долара би трябвало да се справи с последиците.

Във вторник вече беше ясно, че това е бедствие без прецедент в района от десетилетия насам. Сега 19-та по големина икономика в света ще бъде изправена пред разходи за десетки или дори стотици милиарди долари. Борсовият индекс BIST 100 (XU100) бе изгубил 10% спрямо затварянето на търговията в петък.

“Трагедията на века”. Трусът в Турция е най-смъртоносният в региона от над 80 години

В сряда за броени минути след отварянето на търговията пропадането на борсата в Истанбул достигна 16% и тя затвори за пет дни - до 15 февруари. Последният път, когато в икономиката с размерите на Саудитска Арабия или Нидерландия бе предприет подобен драстичен ход, беше през 1999 г. - отново заради земетресение, ударило най-големия град на страната и отнело живота на близо 17 хил. души.

Брокери пуснаха онлайн петиция регулаторът да анулира всички операции и сделки от понеделник насам. За броени часове тя събра над 10 хиляди подписа.

В четвъртък ситуацията беше следната:

- жертвите са над 20 хиляди;

- разрушените сгради са близо 7 хиляди, а още хиляди вероятно не стават за обитаване;

- бедствието покрива площ с размерите на България;

- в извънредно положение за поне три месец са 10 провинции;

- засегнати са над 13 милиона граждани на страната.

Задънена улица

Ще се справи ли президенът Реджеп Тайип Ердоган с огромното предизвикателство, след като популярността му намаляваше още преди да удари катастрофата? Инвеститори и анализатори казват от няколко години, че Турция е изправена пред остра криза на разходите за живот. Според тях Турция е разрушена от "неконвенционалната" финансова и икономическа политика на правителството и централната банка, където Ердоган смени няколко управители.

Държавата едва ли ще намери вътрешни резерви за възстановяване от разрухата, което ще отнеме много години. Разрухата е не само по жилища, но и предприятия, пътища, летища, пристанища, тръбопроводи. Не е изключено да се свият чувствително приходите от туризъм заради уплашени чужденци. Тъй като те ще трябва да съжителстват по курортите с настанени в местните хотели турци, останали без покрив. Това означава да се търсят средства навън - от чуждестранна помощ, заеми или инвестиции. И то в момент, когато икономическата и външната политика на Анкара накара инвеститорите да са особено предпазливи.

Прогнози

Едни от първите икономически прогнози даде алгоритъмът на Геофизическия институт на САЩ, изчислил в понеделник, че бедствието ще струва 2% от БВП на Турция. Това са близо 20 млрд. долара. Но сравнението със земетресението от 1999 г. навежда на мисълта, че сумата ще е чувствително по-голяма.

При труса от Измит (на 90 км от Исанбул) тогава на възстановяване не подлежаха около 120 хиляди сгради. Други 50 хиляди се нуждаеха от възстановяване. Разрушени бяха няколко завода, електропреносна мрежа, инфраструктура. След второ, малко по-слабо, земетресение на същото място през ноември същата година сумата надхвърли общо 25 млрд. долара (5-7 млрд. преки щети и още около 20 млрд. - вторични разходи).

Сега е ударена най-силно провинция Газиантеп, смятана за иономическия център на Южна Турция. Тя произвежда около 4% от индустриалната продукция (металургия, цимент и др) и 6% от текстила. Тук живеят и работят над 2.1 млн. души и след земетресението много от тях са мъртви, ранени или евакуирани в други части на Турция. В 10-те засегнати провинции се създават 15% от земеделската продукция и 9% от промишлената.

Ключови ще се окажат пораженията в съседните провинции Кахраманмараш, Хатай и Адана

1. Порт Искендерун (Хатай) пострада, два дни горяха купчина контейнери. Световни лидери в превозите пренасочиха корабите си към други пристанища. Мястото е важно предимно за вътрешнотурски, а не толкова за международни, превози. Но сега е ключово за доставяне на материали за възстановяване от разрухата навътре в сушата.
   
2. Не е съвсем ясен статутът на петролопровода Баку-Тбилиси- Джейхан, по който дневно се товарят танкери по около 1 млн. барела.
   
3. Летището на Хатай е с повредена писта и не работи, затворени бяха и тези в Кахраманмараш и Газиантеп. Това затрудни пристигането на спасители и спешна помощ.

И все пак не бива да се забравя, че Югоизточният регион представлява 9.3% от националния БВП и скромните 8.5% от износа.

МВФ прогнозира преди труса ръст на турския БВП от около 3%. Турските власти говореха за 5-5.5%, но в национална валута. При прилагане на дефлатор заради вече традиционно високата инфлация този резултат води до нивото на МВФ. Толкова може да се окаже резултатът в края на 2023 г. и след като се включат щетите от труса, тъй като изливането на милиарди долари за реконструкция (ако са от порядъка на 5-7% от БВП, това вече е оптимистичен сценарий) би трябвало да има компенсиращ загубите ефект. Петролопроводите скоро ще заработят нормално, износът към основни партньори- също, доколкото може.

При променената ситуация е по-вероятно централната банка да продължи с "ердономиката". Това означава да отпусне паричната политика, да поддържа ниски лихви (9% или по-малко), т.е. по-достъпни заеми, да се толерира по-голям бюджетен дефицит.

Ситуацията на фона на предстощите избори в Турция

Има още един много важен момент - всичко това се разиграва във финалните месеци преди изборите, очаквани на 14-ти май. Как Реджеп Тайип Ердоган се справя с хуманитарната криза вече е част от предизборната борба. Засега спасяването на животи измести назад теми като сигурността и инфлацията, но не е известно колко дълго ще е така.

"Земетресението сега е голяма неизвестна", казва за "Reuters" Кристиан Копф от Union Investment във Франкфурт. Той държи десетки милиони евро в турски облигации. "Съществува мнение, че избирателите се обединяват зад правителството след природно бедствие, но това не беше така преди 21 години и отново може да не е така."

Тим Аш, друг анализатор на Турция в BlueBay в Лондон, каза за "Reuters", че ударът по икономиката, може да не е толкова силен, колкото през 1999 г., когато реалният брутен вътрешен продукт (БВП) се сви с 3.3%, след ръст от 3% предходната година. "Правителството на Турция има около 125 милиарда долара чуждестранни резерви, но нуждите от външно финансиране са приблизително два пъти повече от тази сума, каза той. - Това не се връзва".

Ерик Майерсон, старши икономист в Handelsbanken, каза, че гласоподавателите сега трябва да видят тази сила на държавата, от която се нуждаят в кризисни моменти. "Ако някога е имало ситуация, при която цялата централизирана власт, която Ердоган е натрупал през годините, може да бъде използвана за добро, това е тази. "Но ако той обърка нещо с първата реакция на бедствието, това може да е капката, от която ще прелее чашата."