Си Дзинпин ще бъде президент на Китай още 5 години. За което изненадани едва ли има.
Парламентът на страната връчи на лидера Си Дзинпин трети мандат като президент в петък. Резултат, който беше очакван, откакто той организира премахването на ограниченията за мандата с конституционна поправка преди пет години, пише npr.org.
Протестите в Китай стават все по-обхватни и искат оставката на Си Дзинпин
Президентството в Китай е до голяма степен церемониално. По-голямата част от властта на Си произтича от позицията му на лидер на управляващата Комунистическа партия и главнокомандващ на армията. Но повторното му назначаване завършва всеобхватното заграбване на властта, което набира скорост и подчертава господството на Си.
Той беше преизбран единодушно от близо 3000 делегати на Общокитайския народен конгрес, който провежда годишното си заседание в Пекин. След обявяването Си се поклони на делегатите, докато те ръкопляскаха.
Полагайки клетва с вдигната в юмрук дясна ръка, Си каза, че ще бъде лоялен към конституцията и „родината“. И че „ще работи усилено за изграждането на просперираща, силна, демократична, цивилизована,
хармонична и красива съвременна социалистическа държава."
На конгреса на Комунистическата партия през октомври той спечели нормален трети мандат като шеф на партията и се обгради с лоялисти и съюзници. Победа, която изненада много наблюдатели, които очакваха други фракции в партията да бъдат достатъчно влиятелни, за да запазят известно представителство във висшите редици на партията.
Този резултат беше кулминацията на стабилна и на моменти безмилостна консолидация на властта. Тя започна, след като Ху Дзинтао предаде юздите на партията на Си през 2012 г.
С новите мандати анализаторите смятат, че управлението на Си ще си съперничи само от тези на председателя Мао Цзедун, който управляваше близо три десетилетия. И Дън Сяопин, който ръководеше икономическото отваряне на Китай като първостепенен лидер за около 20 години до смъртта си през 1997 г.
Времето на Си на власт досега обаче беше бурно. Той затегна хватката на партията върху обществото, ограничи свободата на изразяване, смачка движението за демокрация в Хонконг и поведе кампания за асимилация срещу малцинствата в региона Синцзян. Това според ООН може да се равнява на престъпления срещу човечеството.
