За културата на нацията и нацията с (претенции за) култура пишем в днешния коментар на "Господарите".
Преди да говорим за култура на нацията, трябва да вземем предвид, че понятието „култура“ има много значения. За да потребяваме правилно културата, ние сме длъжни да познаваме тези значения. В противен случай бихме изглеждали някак нелепо, някак байганьовски или дори просташки.
Ясно е, че всеки народ има собствена култура. Културата може да бъде начинът на живот на дадено общество – неговият език, обичаи, религия, храна, ценности, поведение и т.н. От друга страна понятието „култура“ може да служи като нарицателно за образованост, възпитание и знания. Точно на това нейно значение ще се спрем
Важно е да се отбележи, че културата не е качество или характеристика, с което човек се ражда. На нея се учим, придобиваме я чрез свой или чужд опит, усъвършенстваме я с течение на времето, затвърждаваме я с познания.
Културата варира от изключително много фактори. Един от тях е географската ширина. Хората от различни географки ширини, възприемат и потребяват културата по различен начин. Дори обстоятелства, като климат и околна среда, оказват своето влияние върху културата на дадено общество.
Под географска ширина може да разбираме както различните континенти и страни, така и разделението на национално ниво. Най-вероятно няма човек, който да не прави разлика между китайската култура и нашата българска.
Но какво става, когато културата на един столичанин, например, е различна от тази на някого от провинцията? Като не задължително първият превъзхожда културно последния. Тогава говорим именно за това разделение на национално ниво, за което споменах. Защото това, че имаме еднаква историческа култура, не означава, че сме еднакво културни като отделни индивиди.
Културна ли е българската нация или само претендира, че е такава?
Като обърнем поглед назад във времето, няма как да не сме единодушни, че българската култура е изключително богата. Визираме съвкупността от духовни и материални ценности, които сме запазили през историческото си развитие. Няма спор, че сме богати както на традиции и обичаи, така и на морални и духовни ценности, които сме предали през поколенията.
Но в смисъла на културата като образованост, възпитание и знания, имаме ли наистина висока култура?
Реакцията на българския народ на събитията от последните седмици не играе много в негова полза. Станахме свидетели на един скандал, който тръгна от една културна институция, но някак успя да достигне цяла България и да се превърне в обществен проблем. Имам предвид уволнението на режисьора Александър Морфов от Народния театър „Иван Вазов“.
Една на пръв поглед злободневна случка – някой не допада на шефа и шефът решава да го отстрани. В подобни ситуации изпадат най-различни хора всеки ден, навсякъде. Защо обаче българският народ се трогна точно от това конкретно уволнение?
Запознати, незапознати, чули-недочули, разбрали, но не съвсем, куцо, кьораво, сакато имаше какво да каже по темата. Изписаха се стотици, ако не хиляди, статии, коментари и мнения по адрес на човек, който беше неизвестен за повечето от своите „поддръжници“ или „критици“ преди да „гръмне“ скандалът с уволнението му.
Типична байганьовщина
Не познаваме някого, но веднага се хвърляме да го укоряваме или на другия полюс – да го защитаваме. В същото време си нямаме и представа кои пиеси поставят в момента в Народния театър. Такива сме си. Некултурни.
За тарикатлъка като национален спорт в земята на Ганьо (Коментарът на “Господарите”)
Претендираме, че имаме култура, но реално се вълнуваме единствено от сензациите и скандалите. И то, защото те пораждат спорове. А българинът много обича да има с кого да спори, да се кара и да пише в коментарите „Какво го защитаваш този боклук, и ти си същият като него“.
Няма нещо, което да сближава повече българския народ от скандала и сензацията. Появи ли се такава, веднага се оформят две противоположни групи и се започва плюене на едните за това, че плюят каузата на другите. Един безкраен кръговрат на плюене. И това ми било признак на културна нация.
Дамите от театъра
Така и така сме на тема „театър“, ще ви споделя една случка, която прекрасно олицетворява написаното по-горе. Преди няколко месеца посетих постановка в столичен театър. Влизам в салона и се настанявам удобно, в очакване на старта на спектакъла. Завесите се разгръщат, представлението започва, а след около 20-тина минути в залата влизат шумно две „дами“ и се позиционират на седалките зад мен.
Няма да преувелича, ако ви кажа, че през цялата пиеса, те не спряха да разговарят помежду си. Обсъдиха се какви ли не „важни“ теми – истории от личния живот, светски клюки и интриги, придружени с кикот, разбира се. За капак – размениха се реплики по адрес на главната актриса от постановката.
„Ти знаеш ли, че тя е спала с…?“
„Да, бе! Вéрно ли?“
„Е, за к‘во да те лъжа. … ми каза, че първо била с него, а после спала и с …!“
Разговорът продължава в този дух. Звъняха телефони, звучаха известия от съобщения, общо взето атмосферата беше пълна. Мисля, че добихте представа.
Обикновено съм от хората, които правят забележка за шум, що се отнася до културно събитие, но този път реших да изчакам до края на постановката.
Пиесата свърши и „дамите“ поднесоха своите искрени аплодисменти. Така и не разбрах за артистите ли бяха или за самите тях, тъй като не вярвам да са хванали дори една сюжетна линия от целия спектакъл. Това остава загадка.
На тръгване се обърнах към тях и в този момент... представите се сблъскаха с реалността. В моята глава си ги бях визуализирала по съвсем различен начин. А те – жени на средна възраст, добре изглеждащи, с елегантни тоалети и подходящ грим. На външен вид - съвсем адекватни за културната институция, в която се намират, а отвътре – прогнили от некултурна жажда за скандали и сензации, с претенции за култура.
Българите - нация с претенции за култура
Примерът с "дамите" от театъра далеч не е единственият за обществото ни, което единствено претендира, че е културно. Съществуват още множество такива "дами и господа". Това не омаловажава факта, че не всички българи са такива. Както казах по-рано, човек не се ражда с култура, той се учи на нея. Явно на българския народ му трябват още много уроци, за да изплува над простащината, която се е впила в така наречаната ни "култура".
Автор: Борислава Василева
