Днес е първият учебен ден и радетелят за българско благоденствие Костадин Костадинов реши да ни опази от "опасния" украински слънчоглед.
Повод за днешното изказване на Костадинов в Народното събрание е страхът му от "вноса на опасно украинско зърно и опасен слънчоглед, които обслужват две държави." Разбира се, според него това са Украйна и Америка.
Очевидно, председателят на "Възраждане" е много разстроен от вчерашното решение на Парламента, с което прекрати забраната за внос на зърно от окупираната страна.
Ясно е, че износът на украинско зърно е в услуга и на Украйна. Все пак зърното е тяхно. Но някак ни се стори забавен опитът на депутата отново да промотира образа си от трибуната на Народното събрание, като всява страх сред българското население. Затова и решихме да увековечим неговите думи в клипче.
Притесненият Костадин Костадинов
Явно, според него, суровината е токсичен продукт на американски компании. А единственото нещо, което я спира да завладее света, е вездесъщата Русия със своята "икономическа блокада в Черно море."
Володимир Зеленски след решението за зърното: България дава пример за истинска солидарност
Председателят на "Възраждане" има и нещо като фетиш към парламентарната трибуна. На всяко заседание на Народното събрание, веднага след обявяването на кворум, той много държи да излезе и пръв да направи изказване.
Обикновено то не е свързано с точка от дневния ред, или с каквото и да било. Въпреки това ни дава представа за неговите душевни терзания и вътрешен свят.
Темата за вноса на зърно
В случая вносът на зърно от Украйна е наистина тема с голямо обществено значение. Тя засяга пряко родните ни производители, които се противопоставиха на решението на депутатите. Напрежението в сектора се подклажда от началото на годината заради срива на цените на световните борси. Това предизвика протести на зърнопроизводителите през пролетта с настояване за забрана на украинския внос, който подбива цените.
Затова е изключително важно да бъдат предоставени обоснована информация, факти и ясен план за действие, а не да се разчита на моментното ни емоционално състояние.
За съжаление обаче Парламентът се е превърнал в сцена на лични чувства и нападки, които замъгляват обществения дебат.
