Изследване на Института за глобани анализи разкрива как неразказаната история на Русия ражда злонамерени измислици в България.
Това е оригинално проучване на представянето и интерпретацията на ролята на Русия в българската история в съвкупността от "носители на историческата памет": учебници по история, монументално наследство и в медийното пространство.
Докладът е с наименование "История под прицел. Руската историческа дезинформация, политики на паметта в България и уроци за справяне с миналото от Централна и Източна Европа". Той обсъжда как Москва използва историята и идентичността като оръжие за дезинформация в страната ни.
В анализа се открояват няколко основни заключения
Първо, учебниците по история в рамките на образованието между 1 и 12 клас запазват относително мълчание относно често негативната роля на Русия в критични епизоди от българската история след освобождението от Османската империя през 1878 г. Заглушаването на негативните последици от руската намеса се придружава от позитивно представяне на Русия. То е съчетано с прехвърлянето на „интерпретативна отговорност“ върху учениците.
България е в най-лошата част на спектъра на руската пропаганда (видео)
В контраст на това, комунистическият период в българската история е представен през по-критична перспектива. Преподаването и научните изследвания на университетско ниво представят ограничена информация за руската роля в българската история. Липсва и добре развито академично направление в областта на българо-руските отношения.
Второ, статутът на паметниците от комунистическата/съветската епоха продължава
да не е решен. Взаимно противоположни политически и граждански инициативи, олицетворявани съответно от критични към Русия и прокремълски групи, се блокират взаимно. Липсата на институт за паметта и музеи, които да изследват, образоват и критично оценяват комунистическото минало, затвърждава амбивалентността на България по отношение на миналото.
Трето, незавършеният процес на критично оценяване на ролята на Русия в българската история в сферата на образованието, културата и политиката е благодатна почва за кремълска пропаганда.
Причината е, че липсата на прозрачност и потискането на исторически факти снижава обществената устойчивост.
България се характеризира с проблемна медийна среда. Тя се определя от влошаващи се
журналистически стандарти, непълни и непоследователно прилагани законодателни разпоредби, както и (юридически) атаки срещу журналисти.
източник: istockphoto
Тези медийни недостатъци способстват навлизането на чуждо авторитарно влияние, особено от страна на Русия. Местните прокремълски политически, журналистически и бизнес мрежи разпространяват руски дезинформационни наративи чрез широк спектър от медийни източници. Те включват онлайн и печатни новинарски издания, акаунти в социалните медии, свързани с политически партии, страници на проруски обществени групи, конспиративни YouTube канали и различни журналисти.
Налага се изводът, че историята и медиите са неразривно преплетени. Това поражда необходимостта от изследване на това как миналото оформя ежедневното ни разбиране и отношение към настоящето.
