България активно подценява проблема с прането на пари

България активно подценява проблема с прането на пари. През октомври страната ни може да бъде поставена под засилен мониторинг от Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF), пише Дневник.

Депутат от ГЕРБ се размина – прокуратурата прекрати проверката срещу него за пране на пари

В България има разумно разбиране какво представляват рисковете от пране на пари. И ограничено разбиране на рисковете, произтичащи от финансирането на тероризъм. Но няма достъпни и всеобхватни статистически данни (те варират от сектор на сектор). А това е значителна пречка да се направи оценка на риска в страната.

Като няма такава статистика, властите остават с ограничено разбиране и намалени способности да реагират на рисковете. Особено силни са проблемите при данните за оценка на това как се използват финансовото разузнаване, разследването. И съдебното преследване на прането на пари и финансирането на тероризъм и свързаните с тях нарушения, конфискации и международно сътрудничество.

Наказанията са ниски

Броят на разследванията за пране на пари, делата и присъдите, както и тежестта на наказанията за това престъпление са ниски в сравнение с броя на регистрираните нарушения. И не съответстват на нивото на риска от пране на пари в България. За прокуратурата тази тема не е приоритетна и няма механизми такива случаи да бъдат приоритизирани.

Тези - и още по-откровени и неприятни констатации - се съдържат в авторитетен международен доклад. Последиците от него държавните институции се опитват да смекчат със спешни действия от по-малко от месец насам.

През октомври България може да бъде поставена под засилен мониторинг от Групата за
финансови действия срещу изпирането на пари (FATF). Категория, включваща 26 държави, от които само две са европейски (Албания и Хърватия). И само едната от тях е от Европейския съюз и е в списъка от юни 2023 г. FATF е на практика глобалният лидер в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. Препоръките на тази група с 39 държави членки и нейните регионални партньори се следват от над 200 страни и територии.

Предотвратяването на "сивия списък"

За да не попадне България в този "сив списък", няколко институции ускориха работата си през август. С решение на първото заседание на т.нар. Съвет за координация и сътрудничество за осъществяване на Националния механизъм за определяне на политиките и за координация в сферата на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, чийто председател е премиерът Николай Денков. На това заседание от 21 август е обсъждано докъде е стигнало изпълнението на мерките в одобрения от служебния кабинет на Гълъб Донев през декември 2022 г. план. Неговата цел е да се изпълнят препоръките на Комитета на експертите за оценката на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа (Комитетът MONEYVAL е регионалната структура за дейността на FATF - бел. ред.) от май миналата година.

Действията на институциите

• "Съветът за координация е приел План за допълнителни действия по отношение постигането на напредък в частта за оценката на ефективност по Непосредствени резултати (...) във връзка с приетия Доклад за България от Пети оценителен кръг Комитета MONEYVAL)". Това отговориха от правителствената информационна служба на няколко въпроса на "Дневник" какво се прави по въпроса.
• "На 30.08.2023 г. беше проведена среща лице в лице между Съвместната група към FATF и представители на българските компетентни органи и институции. На срещата не е представен резултатът от анализа на Съвместната група."
• Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България в периода 2023 - 2027 година е одобрена с Решение №586 от 31.08.2023 г. на Министерския съвет.
• Днес Народното събрание ще обсъди на първо четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари , с които се въвежда изрично задължение за извършване и актуализиране не само на национална оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, но и на оценка на риска при юридически лица, при въвеждането на нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, както и от използването на нови технологии.

Засилено внимание към България

Прегледахме кога и какво по-точно е установил MONEYVAL за България. Може ли достатъчно бързо да се премахнат недостатъците. И какво може да последва от започването на засилен мониторинг.

Отговорът на второто е по-лесен. Държавите с такъв статут фактически признават, че имат стратегически недостатъци на националния си режим за борба с прането на пари и финансирането на тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожаване. Очаква се те активно да работят с FATF в ясно определена времева рамка за бързи действия. Формално погледнато, няма препоръка към бизнеса и другите държави по света да засилят предварителните си проверки. Както и да очакват изключване на цели категории клиенти. Или да вземат мерки за намаляване на риска. Но посланието е ясно - това е страна, към която трябва да се подхожда със засилено внимание.

Какво показва докладът?

Комитетът MONEYVAL има 47 държави членки и докладва директно на Комитета на министрите на Съвета на Европа за техническите мерки и ефективността на предприетото във финансовата сфера, регулациите и наказателното правораздаване във връзка с прането на пари и финансирането на тероризъм. Последната оценка на неговите експерти в Петия доклад за България бе одобрена на пленарното му заседание през май 2022 г. Докладът с подробностите, описани върху близо 350 страници, бе публикуван на 11 юли 2022 г. И както е отбелязано в него, отразява реалностите към периода 6 - 17 септември 2021 г. Моментът на визитата и срещите на мисията на MONEYVAL в България.

Много от препоръките в доклада от миналото лято звучат като проблеми и недостатъци, които не могат да се премахнат за няколко месеца. И с приемане на няколко стратегически и оперативни документа, от което и да е българско правителство на власт.

Ето още от констатациите в доклада:

• Рискът от финансиране на тероризъм в България се разбира в ограничена степен от всички власти.

• Липсата на статистика за пране на пари представлява непреодолима пречка за оценка на изпълнението и ефективността на режима на наказателна (основана на присъда) конфискация и действителното възстановяване на конфискувани активи.

• Идентифициране, разследване и наказателно преследване на изпиране на пари и генериране на големи приходи от престъпления е възпрепятствано от сложната и излишна институционална рамка. Липсата на персонал с необходимата експертиза, липса на подходящи технически ресурси.

• България демонстрира ниско ниво на ефективност в области, свързани с използването на финансово разузнаване. Разследвания и наказателни преследвания за изпиране на пари, конфискация на облаги от престъпления. Или имущество на еквивалентна стойност и предотвратяване на злоупотреби от юридически лица.

И още:

• Наказателните санкции за физически лица действат възпиращо. Но системата от допълнителни глоби не е достатъчно пропорционална. Няма корпоративна наказателна и е ограничена административната отговорност на юридическите лица за криминални престъпления.

• Няма правно или друго задължително изискване конфискацията да се следва като цел на определена политика. Редица технически проблеми възпрепятстват конфискацията. Няма механизъм за активно управление на конфискувани активи извън съхраняването и отговорното съхранение.

• Няма изрични законови изисквания, свързани със защитните мерки на информатори, по-специално относно поверителността на обменяни данни.

• Не се основава на оценка на риска и не е ефективен надзорът на определени нефинансови предприятия и професии като агенти за недвижими имоти, търговци на благородни метали или скъпоценни камъни..

Буди безпокойство, особено предвид високото ниво на организирана престъпност и корупция в България, липсата на мерки за предотвратяване навлизането на пазара на престъпници в сектори като недвижими имоти, счетоводство, нотариуси, доставчици на услуги за виртуални активи (VASP) и доставчици на доверителни и фирмени услуги (TCSP), обменни бюра (по отношение на това дали са известни действителните собственици, а секторът на хазарта (по отношение на по-високия праг от изисквания за това в чия полза работи казиното), се казва ще в доклада.