Известно платно на Рафаело не е рисувано само от него. Едно от лицата на маслено платно, смятано за произведение на ренесансовия майстор Рафаело, не е рисувано от него.
Учени във Великобритания са използвали изкуствен интелект, за да анализират "Мадоната с розата", пише БТА. Картината е рисувана в началото на шестнадесети век и е смятана за едно от произведенията на Рафаело. Платното изобразява Мария, която държи на ръце малкия Исус. До нея са Йосиф, младият Йоан Кръстител, а на масата има роза. Картината е изложена в музея Прадо в Мадрид.
Отдавна критици твърдят, че в създаването на произведението е участвал и Джулио Романо, един от учениците на Рафаело. Някои от тях са убедени, че розата и долната част на картината са дело на друг художник.
Снимка: iStock
Картина на фламандски художник от 17 век тънела в прах зад жилищна врата (снимки)
Според проф. Хасан Угаил, директор на Центъра за визуални компютърни и интелигентни системи в университета на Брадфорд, по-голямата част от картината е рисувана от Рафаело, с изключение на лицето на Йосиф.
"Използвахме снимки на автентични картини на Рафаело, за да обучим компютър да разпознава стила му в детайли", каза той.
Компютърът вижда доста по-дълбоко от човешкото око, на микроскопско ниво, поясни специалистът.
Когато изследвали "Мадоната с розата", резултатите не били категорични.
Тогава били анализирани отделни части от творбата. Оказало се, че лицето на Йосиф най-вероятно не е дело на Рафаело, както е потвърдено за останалите елементи от картината.
Снимка: iStock
Алгоритъмът на изкуствения интелект е създаден от проф. Угаил, според когото компютърът разпознава автентични произведения на ренесансовия майстор с 98 на сто точност. Ръководителят на изследването Хауъл Едуардс, почетен професор по молекулярна спектроскопия в университета на Брадфорд, каза, че първоначално "Мадоната с розата" се е смятала за 100 процента дело на Рафаело. През деветнадесети век обаче много изкуствоведи започнали да се питат дали ученици на Рафаело не са участвали в създаването на произведението.
