Жилищата в България са надценени и продължават да поскъпват. Такава е оценката на Европейската комисия в ежегодния доклад Alert Mechanism Report, който оценява риска от макроикономически дисбаланси в страните членки.
Според доклада пред българската икономика стоят рискове, които могат да се задълбочат. Притеснения будят продължаващият ръст в цените на имотите, заемите на домакинствата и рискът от загуба на ценова конкурентоспособност.
Окончателно: Данъчните оценки на имотите няма да бъдат актуализирани
У нас имотите растат по-бавно спрямо приходите от 2013 г. насам, но все още са надценени с около 8%. Цените на жилищата са се увеличили с до 13,8% през 2022 г. Темповете на растеж са се забавили през втората половина на 2022 г. Това е съчетано със спад в броя на сделките за продажба на жилища.. Жилищното строителство и разрешителните за строеж също намаляват.
Притесненията за ценовата конкурентност на България се засилват, предупреждава ЕК. През 2022 разходите за труд са нараснали рязко след няколко години на по-плавен ръст. Очаква се ръстът на заплатите през 2024 г. да се забави спрямо 2022, но е най-високият в ЕС за последните години. Тази динамика отразява стагниращ пазар на труда и течащи процеси на икономическо сближаване.
Цени на жилищата и растеж на ипотеките. Синьо - брой жилищни заеми. В жълто - номинална цена на жилищата. В тъмно синьо - реална цена на жилищата. Източник: AMECO, Eurostat and European Commission
По този показател страната ни е редом с Латвия и Полша, още по-голям е ръстът на разходите за труд в Естония, Унгария и Литва.
Инфлацията у нас е определена като значително над средната в еврозоната и ЕС като цяло
Поскъпването на имотите в България буди притеснения, считат авторите на доклада. Цените растат с по-бавно темпо от доходите от 2013 г. насам, но са надценени с около 8%. Ръстът на цените започва да се забавя заедно с намаление на обема продажби, но ценовите нива остават високи. Имотният пазар е надценен не само в България – такъв проблем ЕК отчита и в Испания, Латвия, Португалия и Словения.
България е сред страните в ЕС с дълг под прага от 60% от БВП заедно с Малта, Полша и Словакия. Но дефицитите в тези страни са високи и ще надхвърлят 3% от БВП по прогнози за 2023 и 2024 г., допринасяки за влошаване и на дълга, се сочи в доклада. Делът на дълга на домакинствата от БВП пада до 23% през 2022 г. Процентът на необслужвани кредити продължава да е притеснителен – 4% в средата на 2023 г.
