Учени: Колкото по-малко се оплаквате, толкова по-щастливи ще бъдете.
Първо, негативизмът е заразен. Освен че оплакването често е неприятно за хората около вас, то вреди и на оплакващия се. Изследванията показват, че оплакването всъщност ви кара да се чувствате по-зле. И в дългосрочен план, хроничното оплакване всъщност тренира човешкия мозък да разпознава повече негативността и съответно да ви кара да се чувствате отвратително.
Най-ниският лекар в света живее в Индия, той е на 23 г. (видео)
В невронауката казват за този принцип: „неврони, които се задействат заедно, се свързват заедно“. Това означава, че постоянното оплакване ви прави по-големи песимисти. А това ви прави по-склонни да се оплаквате, създавайки една безкрайна спирала на нещастието. Този постоянен нискостепенен стрес е толкова ужасен за тялото ви, колкото и за вашето настроение. Негативността дори кара мозъка ви да работи малко по-зле, сваляйки няколко IQ точки.
Какво обаче може да се направи по въпроса? Това е темата на скорошен материал в Atlantic, цитиран от Мениджър Нюз. Автор е експертът по щастие от Харвардския университет Артър Брукс.
Трик
Брукс започва материала с наблюдение, с което е трудно да се оспори. Хората със сигурност се оплакват много в наши дни. Въпреки че един поглед наоколо би трябвало да е достатъчен, за да потвърди това, Брукс предлага множество точки от данни. И то от нарастващата честота на потребителските оплаквания до нарастващия процент на негативните новинарски заглавия, за да подкрепи твърдението си.
Макар понякога се налага да подадете конкретно оплакване, за да разрешите проблем или да конфликт, като цяло той се съгласява с други експерти, че тази „епидемия от недоволство“ най-вече ни прави нещастни, без да подобрява живота ни.
Услужливо, Брукс предлага редица възможни лекове, от звучащото като дзен предложение „съдете по-малко, наблюдавайте повече“ , през избягване на компания от негативни хора и до сериозното обмисляне дали собственото ви безкрайно оплакване може да е прикрита депресия.
Но може би най-лесно изпълнимият му съвет е просто правило, което той заимства от философите-стоици от Древен Рим. Мнозина днес смятат, че да бъдеш стоик просто означава да държиш устата си стисната и да потискаш чувствата си. Но това не е нещото, което всъщност са учили тези философи.
От извора
„Всъщност стоиците, като римския император Марк Аврелий, са управлявали чувствата си относно житейските изпитания чрез разум“ а не чрез репресии“, обяснява Брукс. В своите лични философски писания, по-късно наречени „Медитации“, Аврелий предлага следната препоръка за справяне с проблеми и раздразнения: „Ако е в твоята власт, поправи нередното; ако не е, каква е целта да се оплакваш? Не трябва да се прави нещо, ако няма ясна цел“, пише Брукс.
Можем да актуализираме този съвет, за да се борим със собствената си склонност към постоянно мърморене, казва Брукс. „Когато сте напът да се оплачете, подложете оплакването си на стоическия тест: Можете ли да направите нещо по въпроса? Ако не, тогава оплакването няма да помогне. Ако можете, продължете с със съответното действие и не губете време с оплакване", инструктира той.
Създаването на навика да си задавате този въпрос, преди да започнете да се оплаквате, вероятно няма да е лесно, особено ако сте развили дългогодишен негативен навик. Вероятно ще се нуждаете от множество повторения, за да създадете нужните невронни пътища. Но въвеждането на повторенията в крайна сметка ще си струва. Ограничаването на импулса ви да се оплаквате вероятно не само ще ви направи по-добра компания, но и ще подобри вашето настроение и здраве, както и благосъстоянието на вашия екип.
