В Иран контролът над жените става все по-жесток, разказва Deutsche Welle. В ход е нова кампания, която се подкрепя от духовния водач на страната аятолах Али Хаменей, наречена „Nour" („Светлина"). По същество тя представлява активизиране на уличните патрули, които следят за жени нарушителки, например за такива, които не носят забрадки.
"Казах си, че трябва да съм силна"
25-годишна жена, пожелала анонимност, казва, че била спряна на улицата в Техеран, докато отивала към университета. Тъй като била без забрадка, десетки полицейски служители я обградили и настояли да покрие главата си. Тъй като тя отказала, представителите на реда приложили насилие - дърпали я за косата, обиждали я и накрая за затворили в една полицейска кола.
„Казах им, че начинът, по който се обличам, си е моя работа. Едва го изрекох и насилието започна", казва жената. Служителите я нарекли проститутка и ѝ казали, че докато живее в Иран, трябва да се съобразява със законите на страната, произтичащи от ислямското право. „Оттам нататък не си спомням всичко, а само това, че ме удряха. По-късно видях, че имам контузии по цялото тяло."
Студентката разказва още, че всичко това ѝ напомняло за движението „Жена, живот, свобода" и за Джина Махса Амини и другите жени, пожертвали живота си за свободата. „Тогава си казах, че трябва да бъда силна", допълва 25-годишната жена.
Масовото движение за повече женски права започна през септември 2022 година, когато 22-годишната Джина Махса Амини почина, след като бе задържана от полицията в Техеран, защото не носела хиджаба си правилно.
След нейната смърт се стигна до най-големите демонстрации в Иран от десетилетия. Хиляди хора излязоха на улиците в знак на подкрепа за женските права. Властите потушиха протестите насилствено. По данни на ООН, над 550 демонстранти са били убити.
Студентката казва, че била задържана в полицията, където имало още поне пет жени, хванати без забрадки. След няколко часа я пуснали, но тя трябвало писмено да потвърди, че „ще спазва ислямските правила за обличане", за да избегне следващи наказателни преследвания.
Ако си жена или си роден от жена, виж това (Коментарът на “Господарите”)
Властите втвърдяват подхода
През последните седмици социалните медии в Иран са пълни с подобни истории. Много от потърпевшите жени споделят преживяванията си, разказват за насилие, арести и глоби.
Двата законодателни органа - Парламентът и Иранският съвет на пазителите - обсъждат в момента проектозакон, предвиждащ още по-твърд подход спрямо жените, които се противопоставят на задължителното носене на забрадка на обществени места.
Новата вълна на сплашване започна след речта на аятолах Али Хаменей на десети април, в която той подчерта необходимостта от носене на забрадки и разпореди мерки срещу „религиозните нарушители на нормите". След речта се засилиха и проверките по улиците, извършвани от нравствената полиция.
Адвокатът от Техеран Осман Мозаян заявява, че в последните дни са били извършени много неправомерни арести. „В някои случаи са били блокирани банковите сметки на жените или пък са били отнети автомобилите им. На някои студенти е било попречено да отидат в университета, на други - да ходят на работа. Това са пречки в техния обществен живот."
Настоявания за промени
Мнозина са на мнението, че националните протести „Жена, живот, свобода" са били най-голямото предизвикателство от основаването на Ислямската република през 1979 година. Режимът обаче изобщо не е бил склонен да приеме исканията на демонстрантите, особено пък отмяната на задължението за носене на забрадка.
Носителката на Нобеловата награда за мир Наргес Мохамади, която в момента е в затвор в Техеран, определи ръста в проявите на насилие спрямо жени и младежи като израз на „отчаянието" на Ислямската република.
Група майки, изгубили децата си по време на протестите, разпространи наскоро декларация, която осъжда „бруталното трайно потисничество от страна на този враждебен към жените режим". „Ние, жените, няма да позволим да се отнасят към нас като към хора втора категория. Няма да оставим патриархалното правителство и общество да решават вместо нас", се казва още в декларацията.
Журналистката от Техеран Рохина споделя, че въпреки ръста на насилието не е забелязала промени по улиците. „Всеки ден могат да бъдат видяни много жени без забрадки. Те са приели това, че свободата има своята цена. И са решени да не се връщат във времената преди движението „Жена, живот, свобода"."
Правозащитничката Махбуб изразява мнението, че това движение е върнало на жените тяхната загубена самоувереност. To е напомнило на обществото, че свободата на жените и на най-силно маргинализираните групи е мярката за всички обществени свободи. „Някои жени, които все още излизат от дома си без хиджаб, смело искат връщане на изгубеното си достойнство. Те настояват, че никой друг няма право да решава за нашите тела - те ни принадлежат."
