Трагедията с Димитър – млад мъж, изпаднал в психотична криза и загинал след като скача от прозореца на дома си – поставя болезнено ясен акцент върху дълбоките и системни проблеми в психиатричната помощ в България. Тя не е единствена. А системата не просто е в криза – тя на практика не съществува, разказва материал на БНТ - който продължава тема, коментирана и от нас от “Господарите”.
Димитър, до този момент весел и общителен, започва да се държи странно. Един ден се опитва да се хвърли под кола на оживен булевард в София – явен сигнал за тежка психическа криза. Въпреки това, полицията не го задържа, не го отвежда в районно или лечебно заведение. Семейството му го издирва само.
Следват два дни, в които майка му и роднините обикалят болници и центрове. Отказ след отказ – заради липса на места, заради отказ да бъде приет без предварителна заявка, без дори да погледнат документите му. Линейка чака с часове пред болница, но решение няма. В крайна сметка, Димитър получава инжекция и е върнат вкъщи. Там – часове по-късно – скача от прозореца и умира. Остава въпросът: щеше ли да е жив, ако системата беше работеща?
Психиатрията на изчезване: системен срив
Проблемите, очертани в репортажа, не са нови и не са тайна за професионалистите:
Един дежурен лекар обслужва цяла болница – до 300 пациенти в 8 отделения.
По една дежурна сестра на 30 болни – често пенсионерка.
В някои болници няма топла вода, има по 6 тоалетни на 50 души, по трима пациенти спят в стая.
Охрана няма. Пациенти в остра криза се водят от полицаи и се оставят на персонала без допълнителна подкрепа.
Лекарите са малко и застаряващи. 80% от психиатрите са над 55 години, а догодина 60% ще са в пенсионна възраст. До десетилетие този дял ще стигне 90%. Нови кадри почти не се появяват. Повечето психиатрични болници дори нямат акредитация да обучават специализанти.
Драматичен недостиг на легла и дисбаланс по региони
Дори и да има лекари, няма места. Леглата са неравномерно разпределени. Например, в Северозападна България има по 8 легла на 10 000 души, докато в най-гъсто населения Югозападен регион (вкл. София) – едва 1,7. Това означава, че при спешна нужда пациентите се прехвърлят в други области – често безсмислено и закъсняло.
Финансовата мизерия
Финансирането на психиатричната помощ е архаично – чрез „исторически бюджет“, който не отразява нито нуждите, нито реалния обем работа. Част от структурите се финансират на брой легла, други – на преминал пациент, което прави сравнимостта и управлението невъзможни.
Държавата обещава реформи от 25 години. Но освен обещания, нищо реално не се случва. Психиатричната помощ е превърната в „срамен заден двор“ на здравната система.
Има ли изход?
Има предложения за въвеждане на клинични пътеки, които да осигурят проследимост, качество и контрол. Част от професионалната общност ги подкрепя като вариант за въвеждане на стандарти и алгоритми на лечение. Други – включително Българската психиатрична асоциация – категорично се противопоставят, смятайки, че този подход ще задълбочи проблемите, като прехвърли отговорността върху Здравната каса без да осигури реално решение.
Министерството на здравеопазването обяви, че ще ремонтира 18 психиатрични структури и ще вдигне заплатите. Според специалистите това е само "гасене на пожар", а не цялостна и структурна реформа.
Коментарът на “Господарите”
Случаят на Димитър е симптом на дълбоко пренебрегван проблем – липсата на достъпна, качествена, навременна и човешка психиатрична помощ. Хората в остра психическа криза у нас получават единствено отказ, бавене, стигматизация и в крайна сметка – смърт. А това не е медицински проблем. Това е политическа и морална катастрофа.
Докато институциите не осъзнаят, че психичното здраве е също толкова важно, колкото физическото, ще продължаваме да отчитаме загуби – не само на човешки животи, но и на доверие в системата.
Или ще започнем реална реформа днес – или ще броим още жертви утре.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!