Бавното правосъдие удължава страданието на хората след тежки пътни инциденти (видео)

Нели Куцкова, която е бивш председател на Съюза на съдиите в България, обясни, че инспекторатът към Висшия съдебен съвет има за цел да проучи и анализира причините за забавянето на делата, свързани с установяване на вината при тежки пътни инциденти. 

Пред БНТ тя коментира, "Такъв анализ аз до сега не съм видяла. И мисля, че това е работа на инспектората към ВСС, колкото и да му е изтекъл мандата, защото всеки случай е индивидуален. Понякога забавянето на делата може да се дължи на човешка немарливост, на недостатъчно доглеждане, на, ако щете, на некомпетентност на разследващите, на прокуратурата, на съда. Понякога, обаче, причините могат да са обективни, както споменахме с вещите лица. Или, примерно, важен ключов свидетел, който е присъствал на местопроизшествието и трябва да бъде изслушан пред съда, но той е заминал за чужбина. Или пък в България не може да бъде намерен".

Пътят на трагедията: Месец след смъртта на Сияна – дупки, мълчание и безотговорност (видео)

Тя допълва, "Особено такива случаи, които са свързани с човешка мъка, със страданието на родителите, би следвало да приключва работата по-бързо. Но пак ви казвам, всяко отделно дело може да има различни причини. И затова трябва да се проследява, не да се казва на съда какви наказания да налага, но защо е отлагано делото, защо се е проточило, могло ли е по-бързо да се организира. Това е работата на инспектората.“

На въпроса защо инспекторатът не си върши работата тя отговаря, „Не мога да ви кажа. Може пък и да се правили такива проверки, но на мен лично не ми е известно. Не представлява кой знае каква трудност да се проверят 10-15 дела, които са станали и публично известни с това, че са твърде забавени, за да може да се обяви на обществото, а и съдебната система да си вземе бележка, разбира се, защото никакъв случай не отричам, че и при нас имам много трески за дялане."

В отговор на въпрос защо съдиите не се включват в мащабните дискусии относно проблемите с пътната безопасност, тя поясни, "Много е деликатно, включително и колеги отказаха да участват във вашето предаване, защото когато си действащ съдия, във всеки случай, когато изразиш предварително мнение по някакъв въпрос, това после може да бъде основание за отвод. Аз мога да си позволя да говоря, защото съм пенсионерка и няма опасност да ме обвини някой, че съм пристрастна. Съдиите също са хора, също има много колеги, ние загубихме колеги на пътя, аз съм била на погребение на 15-годишно дете, на колега, блъснато на пешеходна пътека, така че съдиите са нормални хора и колкото и да съчувстваш на родителите, ти нямаш право да изразяваш това свое съчувствие публично, защото е длъжен съда да бъде безпристрастен."

„Тате… нищо не чувствам…“ – писмо от баща, който 7 години чака справедливост за убитата си дъщеря

Тя добави, "Изключително трудно се намират вещи лица. Министърът има добри идеи, но той предвижда периодични изпити и глоби за недобросъвестни вещи лица. Те и без това са малко. Ако започнат да им се налагат санкции, ще стане още по-трудно, така че трябва да се мисли отвсякъде как да се осигурят нещата. Факт е, че много често, особено когато има тройни или петорни експертизи по сложните дела, не могат да се събрат на едно място вещите лица. Затова идеята да могат да бъдат изслушвани онлайн, която министърът скоро съобщи, е много добра."

Проблемът в съдебната система с липсата на бърза и ефективна реакция при дела, свързани с тежки пътни инциденти и цялостното забавяне на правосъдието не само задълбочава болката на пострадалите семейства, но и подкопава доверието в институциите. Правосъдието не трябва да бъде просто процедура, а навременен отговор на обществената болка и очакване. Мълчанието на съдиите и институциите може да е обосновано юридически, но оставя усещане за откъснатост и безучастност в очите на хората.