България влиза в ерата на регулирания изкуствен интелект със сериозен дефицит на подготвени институции, експерти и ясни правила, алармират киберексперти и юристи. Въпреки че Европейският регламент за AI (AI Act) вече е факт, страната ни проявява „високорисково“ поведение – бизнесът и администрацията масово използват генеративни модели без оценка на въздействието и без яснота за защитата на данните. Киберекспертът Ясен Танев подчертава, че илюзията за „преходен период“ е опасна, тъй като ключови регулации за системите с общо предназначение са влезли в сила още на 2 август 2025 г.
Основното предизвикателство пред България не е липсата на технологии (страната разполага със суперкомпютър и инвестиции), а недостигът на „естествен интелект“ – хора, които да разбират и прилагат сложните правила. Адвокат Атанас Костов предупреждава, че българските съдилища все още изпитват трудности дори с прилагането на GDPR, което създава реален риск от „хаотично и репресивно правоприлагане“. Според него, без подготвени съдии и администратори, регулацията може да се превърне в спирачка за иновациите, вместо в защита на гражданите.
Европейският подход поставя етиката и човешкия надзор в центъра, различавайки се от пазарния модел на САЩ и държавния контрол в Китай. За България обаче въпросът остава отворен: ще успее ли държавата да изгради експертен капацитет навреме, или ще плати цената на изоставането чрез икономически загуби и демократичен дефицит.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!