Археолози издирват останки от древното пристанище на Рациария по Дунав

Археолози от Регионалния исторически музей във Видин започнаха теренни обходи по десния бряг и в акваторията на Дунав между Видин и Лом. Целта е да бъдат издирени и регистрирани неизвестни или слабо проучени археологически обекти в района.

Проучванията са част от по-мащабна инициатива на Националния археологически институт с музей при БАН, в рамките на която съвместни екипи на института и регионалните музеи изследват българското крайбрежие на Дунав.

Екипът от Видин трябва да обходи участък с дължина около 60 километра – от района на Дунав мост 2 до Лом, пише БТА.

Изследваният район е част от древния римски лимес – северната граница на Римската империя, която на територията на днешна България следва течението на Дунав в продължение на около 470 километра.

Според археолога Никол Благоева Северозападна България е особено ценна за изследователите, тъй като именно там се намират някои от най-ранните римски военни лагери и колонии.

Затова специалистите очакват по брега и в самата река да бъдат открити нови следи от античното минало на региона.

Един от основните акценти на проучването е районът на античния град Рациария.

Археолозите се надяват да открият останки от неговото древно пристанище, което в римската епоха е имало както гражданско, така и военно предназначение.

„Много разчитаме да се видят част от структурите на пристанищата на Рациария в реката“, посочва Никол Благоева.

Специалистите търсят и следи от митницата на античния град. Рациария е била важен икономически, административен и военен център, а наличието на пристанищна и митническа инфраструктура е било ключово за търговията по Дунав.

По време на обходите досега са регистрирани няколко места, които археолозите определят като вероятни археологически обекти.

Сред находките преобладават фрагменти от керамика, както и по-малък брой метални предмети.

Работата тепърва продължава, а специалистите ще трябва да установят характера, периода и значението на откритите следи.

Всички установени обекти и останки ще бъдат нанесени в Археологическата карта на България.

Това ще позволи да бъде документирано точното им местоположение и да се натрупа повече информация за историческото наследство по българския участък на Дунав.

От началото на август екипи на НАИМ-БАН и регионалните исторически музеи извършват подобни систематични обследвания по цялото дунавско крайбрежие.

Проучванията обхващат не само сушата, но и акваторията на реката, където могат да се намират останки от древни пристанища, съоръжения и други структури, свидетелстващи за живота по Дунав през различните исторически периоди.