Седмица преди европейските лидери да решат как Европейският съюз ще продължи финансовата подкрепа за Украйна, България официално изрази резерви срещу предложението на Европейската комисия за използване на замразените руски активи.
След месеци правни обсъждания Комисията предложи тези средства да бъдат използвани чрез механизма за т.нар. „репарационен заем“ – инструмент, който цели да осигури предвидимо и дългосрочно финансиране за Украйна, без да се увеличават директно вноските от националните бюджети на държавите членки.
Идеята обаче предизвиква спорове заради опасения, че може да се създаде нежелан правен прецедент. България се присъедини към група от няколко държави – Белгия, Италия и Малта – които настояват решението да бъде напълно съобразено както с правото на ЕС, така и с международното право, пише NOVA.
ЕС блокира безсрочно 210 милиарда евро руски активи, отваряйки пътя за подпомагане на Украйна
Белгия има важна роля, тъй като значителна част от замразените руски активи се намират в депозитарната институция Euroclear, базирана в Брюксел.
Според Европейската комисия използването на активите – или само на приходите от тях – би облекчило държавите членки, тъй като отпада необходимостта от допълнително национално финансиране. Критиците обаче предупреждават, че подобен подход може да доведе до съдебни процеси, включително от страна на Русия или засегнати компании, както и да накърни доверието в европейската финансова инфраструктура.
Затова България и останалите три държави настояват дискусиите да продължат и да бъдат разработени алтернативни механизми за стабилна, законово издържана и предвидима подкрепа за Украйна, които да ограничат правните и институционалните рискове.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!