България на дъното на ЕС по гъвкава заетост: Едва 1,5% от работещите са на непълен работен ден

Според последните данни на Евростат България заема последното място в Европейския съюз по дял на заетите на непълно работно време. Докато средното ниво за ЕС е 17,1%, у нас едва 1,5% от работещите се възползват от подобна форма на заетост. За сравнение, лидер в класацията е Нидерландия, където близо 39% от активните хора работят на непълен режим, следвана от страни като Австрия и Германия.

Статистиката подчертава сериозен социален дисбаланс, особено при жените. В европейски мащаб близо една трета от работещите майки използват намалено работно време, за да съчетават кариерата с грижата за децата, докато в България този модел на практика не съществува. Основните причини за търсене на непълна заетост в Европа са грижата за близки и образованието, докато у нас пълният работен ден от 8 часа остава почти единствената реална опция. Данните за 2024 г. сочат още, че значителна част от мъжете в ЕС избират непълно работно време заради липса на алтернативи или здравословни причини.

Коментарът на „Господарите“

В България или работиш „от тъмно до тъмно“, или изобщо не работиш – средно положение няма. Докато в Нидерландия и Германия хората имат свободата да балансират между семейството, личния живот и офиса, у нас 8-часовият работен ден е забит като граничен стълб, който никой не смее да премести. Тези 1,5% на непълен работен ден у нас са по-скоро статистическа грешка, отколкото социална политика.

Липсата на гъвкавост удря най-силно майките и младите хора. Вместо държавата да стимулира бизнеса да предлага почасова работа, за да могат родителите да виждат децата си, ние продължаваме да робуваме на остарели норми. Горчивият хумор от съседна Румъния, че те осигуряват на пълен ден, а ти плащат за половин, звучи твърде познато и за нашите географски ширини. Крайно време е да разберем, че производителността не се измерва в часове „висене“ в офиса, а в реални резултати. Докато не превърнем работата на половин ден в легитимен избор, а не в екзотика, ще продължаваме да сме последни по стандарт на живот, но първи по преумора и демографски срив.