България постепенно губи най-голямата привилегия, която ѝ донесе падането на комунизма

Постепенно България губи една от най-големите си придобивки след падането на комунизма – проевропейската си ориентация, и то по начин, който остава почти незабелязан. Още преди да се върнат видими белези на тоталитарното минало като опашки за храна, трудови бригади или задължителна казарма, страната преживява ценностна криза – загуба на принадлежност към европейската културна и демократична традиция, за която са мечтали предците ни, пише Георги Лозанов в коментар за Deutsche Welle.

1. Соцносталгията – първият сигнал

Първият симптом е носталгията по социализма, разпространявана от бивши кадри на Държавна сигурност и техни последователи.
Те налагат митове, че образованието и здравеопазването някога били „безплатни“, че нямало престъпност и че младите хора не емигрирали – без да се споменава, че границите са били затворени, а самият режим е бил обявен за престъпен заради масовата национализация и репресии. Така се създава илюзия, която прикрива реалното минало и подготвя почвата за връщане на старите модели.

2. Демокрацията като „виновник“

Следващата заблуда е, че демокрацията е виновна за проблемите на страната, а не бившият режим, който след промените се е трансформирал, за да продължи кражбите и корупцията. Постепенно меланхоличната соцносталгия прераства в активна реставрация на миналото, подкрепяна индиректно чрез симпатии към руския режим и Владимир Путин.

3. Проруски партии във властта

Третият етап е навлизането на проруски и евроскептични партии в държавните институции, което прави процеса още по-опасен.

4. Реставрация на репресиите

Четвъртият симптом е възраждането на идеи за тоталитарни практики – трудови лагери, Народен съд и публична реч на омразата.
Лидери на руски проксита открито заплашват политически опоненти с Белене или нов Народен съд. Още по-тревожно е, че обществото започва да приема подобни изказвания за нормални, без да осъзнава, че се повтарят грешките от 9 септември 1944 г.

5. България и войната в Украйна

Войната в Украйна е най-важният геополитически тест за България. Страната застава на страната на жертвата – Киев, но след връщането на Доналд Тръмп и неговите двусмислени позиции, много български лидери започват да се отдръпват от ЕС и да се фокусират само върху атлантическото сътрудничество. Започва масово насаждане на евроскептицизъм, който прикрива отстъплението от демокрацията.

6. Варна и протестите

Шестият сигнал е арестът на варненския кмет, който изкара граждани на улицата. Мнозина възприемат акцията като политическа репресия, а протестите стават символ на недоверието към институциите.

7. Оправдаването на речта на омразата

Седмият симптом е съдебно решение, което оправдава публична защита на Народния съд от страна на политик и бивш журналист.
Така съдът легитимира реториката на репресията, което отваря врата за нова диктатура – нещо, което не се е случвало никога в новата ни история.

8. Поглед на Изток

Осмият тревожен знак е посещението на български вицепремиер в Пекин за военен парад редом до Владимир Путин и Ким Чен Ун.
Макар опитите да бъде представено като частно, визитата е явен политически сигнал, че страната започва да се ориентира към Изтока и автокрацията, вместо към западните демокрации. Контрастът с визитата на Урсула фон дер Лайен в България е показателен – нейните послания са интерпретирани като чисто икономически, а не като ценностна подкрепа.

Въпреки тези осем симптома на загуба на европейската идентичност, България все още може да избегне катастрофата.
Надеждата е в гражданските протести и в осъзнаването на обществото, което може да смени жанра на „катастрофичния филм“ и да върне страната на пътя на либералната демокрация и европейските ценности.