В България годишно между 26 и 30 хиляди души се разболяват от рак, но въпреки това Националният раков регистър не е действащ и не се поддържа за целите на медицинската и научната общност. Според д-р Антоанета Тончева от сдружение „Общност Мостове“, промените в Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г. отново възпрепятстват достъпа на онкологично болните пациенти до навременна биомаркерна туморна диагностика и ефективно лечение.
Биомаркерната диагностика е ключът към правилната терапия, тъй като представлява изследване на определени белтъци или генетични мутации в туморната тъкан. Тя насочва лекарите към най-правилното прицелно лечение още на ранен етап при поставяне на диагнозата. Модерните лекарства атакуват конкретно туморните клетки, намалявайки страничните ефекти за целия организъм.
Д-р Тончева подчертава, че сагата с биомаркерната диагностика продължава години. Масово хората не получават диагностиката навреме, нито знаят, че имат право да вземат туморните си материали от патологичните лаборатории. България остава единствената държава в Европейския съюз, където този тип диагностика на туморите не се покрива с публични средства, а това, което се покрива, е твърде малко и на база на конкретни пациентски програми.
Съществуващата амбулаторна процедура в рамковите договори на НЗОК и БЛС е създадена така, че остава само на хартия, тъй като един-единствен код трябва да покрие всички видове биомаркерни изследвания, което е невъзможно. Отпуснатите за миналата и тази година 5 млн. лева за тази цел са сложени в перото за медицински изделия (реактиви), но те сами по себе си не могат да обхванат цялото изследване, което включва машината, труда, софтуера и интерпретацията на резултатите. Това създава параграф 22 и хаос в системата.
Коментарът на "Господарите"
Докато медицината прави титанични скокове напред, предлагайки прицелни и ефективни терапии срещу рака, българската здравна система изглежда умишлено връща часовника назад! С 26-30 хиляди нови случая годишно, да нямаме действащ Национален раков регистър е равносилно на престъпно бездействие. Но още по-шокиращо е, че България е единствената страна в ЕС, която не покрива ключовата биомаркерна диагностика с публични средства. Вместо да осигури "ключа към правилната терапия", НЗОК създава "Параграф 22" – хвърлят се 5 милиона лева, но те са за реактиви, без да се покрие трудът, машините и интерпретацията. Това е като да дадеш на хирурга скалпел, но да му забраниш да го използва. Гражданските организации алармират, че хората не получават навременна помощ, а здравето им е оставено на "пациентски програми". Време е да спрем да третираме живота на онкоболните като счетоводен хаос и да осигурим достъп до модерната медицина!
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!