Българските младежи са последни в ЕС по дигитални умения

България остава на последно място в Европейския съюз по дял на младите хора, които притежават поне базови дигитални умения. През 2025 г. едва 52,8% от българите на възраст между 16 и 24 години покриват този минимален праг, показват данни на Евростат.

Резултатът поставя страната значително под средното равнище за Европейския съюз, което достига 74,6%. Така разликата между България и средното за Общността е близо 22 процентни пункта.

Единствената държава със сходно ниско представяне е Румъния, където 53,3% от младите хора имат поне базови дигитални умения. България и Румъния са единствените страни в ЕС, при които делът остава под 60%.

На противоположния край на класацията е Дания. Там 92,1% от хората между 16 и 24 години разполагат поне с основни умения за работа в дигитална среда. След нея се нареждат Чехия с 91,7% и Малта с 91,5%.

Данните очертават сериозно разделение между държавите членки. Докато в част от Европа повече от девет на всеки десет млади хора владеят основни дигитални компетентности, в България това важи за малко повече от половината представители на същата възрастова група.

Показателят не измерва единствено способността за използване на смартфон, социални мрежи или интернет. Според методологията на Евростат базовите дигитални умения обхващат пет основни области – работа с информация и данни, комуникация и сътрудничество, създаване на дигитално съдържание, безопасност и решаване на проблеми. За да бъде определен като човек с поне базови умения, потребителят трябва да демонстрира способности във всяка от тези области, пише NOVA.

Слабото представяне на младите българи е особено тревожно на фона на все по-широкото навлизане на технологиите в образованието, административните услуги и пазара на труда. Дигиталните компетентности вече са необходими не само за специализираните професии в информационните технологии, а за все по-голяма част от работните места.

Липсата на достатъчна подготовка може да затрудни достъпа на младите хора до качествено образование, по-добре платена работа и възможности за професионално развитие. Тя може да се отрази и върху конкурентоспособността на българската икономика, особено в условията на ускорена автоматизация и навлизане на изкуствения интелект.

На равнище Европейски съюз младите жени се представят малко по-добре от младите мъже. През 2025 г. 75,9% от жените между 16 и 24 години притежават поне базови дигитални умения. При мъжете от същата възрастова група делът е 73,3%.

Предимство на младите жени се наблюдава в 22 от 27-те държави членки. Най-голяма е разликата в Кипър – 18,8 процентни пункта. Там 73,9% от младите жени имат поне базови умения спрямо едва 55,1% от младите мъже.

Следват Словения, където разликата в полза на жените е 11,6 процентни пункта – 73,5% спрямо 61,9%, и Австрия с разлика от 9,1 пункта – 82,7% при жените срещу 73,6% при мъжете.

В останалите пет държави младите мъже имат по-висок резултат. Най-осезаема е разликата в Малта, където делът при мъжете е 93,6% спрямо 89,1% при жените. В Румъния съотношението е 55,1% при мъжете срещу 51,1% при жените.

Резултатите показват, че широкото използване на интернет и мобилни устройства не означава автоматично наличие на достатъчно дигитални компетентности. За България данните поставят въпроса доколко образователната система успява да подготви младите хора за изискванията на съвременната икономика и дигиталното общество.