Банките у нас се хвалят, че били с най-ниски такси в ЕС - как обаче ги усещаме като потребители?

Асоциацията на банките в България (АББ) публикува сравнителен анализ, според който банковите услуги у нас са сред най-достъпните в Европейския съюз. Анализът обаче обхваща само три други държави – Хърватия, Словения и Унгария – и не представя пълна картина на банковия пазар в ЕС. Макар на пръв поглед данните да са в полза на потребителите, реалната ситуация е по-сложна.

Най-ниски лихви по нови ипотечни кредити – но с уговорки

Според данни на Европейската централна банка към март 2025 г., средният лихвен процент в България по новоотпуснати ипотечни заеми в национална валута е 2,46% – най-нисък сред анализираните страни. В Хърватия той е 2,94%, в Словения – 2,99%, а в Унгария – 6,82%. Това обаче не означава, че жилищните кредити у нас са по-изгодни в дългосрочен план.

Повечето ипотечни договори в България се сключват с плаващи лихви, които се коригират периодично. В резултат много клиенти вече изплащат по-високи месечни вноски в сравнение с момента на подписване на договора. Така България може да е лидер по начални лихви, но не и по реална дългосрочна изгодност на заемите.

Абонаментни пакети – евтини, но не винаги ефективни

АББ подчертава, че базовите банкови пакети в България са най-евтини спрямо изследваните държави. Цената на базов пакет е 1,70 евро месечно, при 5,90 евро в Хърватия и Словения и 4,90 евро в Унгария. По-разширеният „стандартен“ пакет струва средно 2,84 евро в България – значително под цените в останалите държави.

Проблемът е, че тези пакети често включват услуги, които клиентите реално не използват. Това поставя въпрос дали ниската цена не прикрива по-ниска гъвкавост и неподходяща структура на услугите за различни типове потребители.

Дигитализацията понижава разходите – но не навсякъде

Банковият сектор у нас бележи сериозен напредък в дигитализацията. Към края на 2024 г. 76% от банковите преводи са били инициирани чрез дигитални канали. Според АББ, средната цена на електронен превод е над пет пъти по-ниска в сравнение с хартиените нареждания.

Възходът на онлайн банкирането и мобилните приложения улеснява достъпа до услуги и намалява оперативните разходи както за клиентите, така и за банките. Въпросът обаче остава: доколко всички потребители – особено по-възрастните или живеещите в по-слабо обезпечени райони – имат реален достъп до тези дигитални канали.

Банковите такси – по-ниски или просто по-незначителни?

Асоциацията твърди, че таксите и комисионите, събирани от банките у нас, са едни от най-ниските в ЕС. Делът на нетния доход от такси спрямо общите банкови приходи е 20,6%, при средно 28,1% за Европа. Тази разлика обаче не е задължително показател за по-ниски такси – тя може да се дължи и на по-слаба банкова активност и по-нисък обем трансакции.

Извод: Истината е в контекста, не в сравнението

Докладът на АББ действително показва положителни тенденции – ниски лихви, достъпни пакети, дигитален напредък. Но заради ограничения обхват на сравнението и липсата на данни за потребителски и бизнес кредити, картината остава непълна.

За да се направят обосновани заключения за банковата достъпност в България спрямо останалите страни от ЕС, са нужни по-широки сравнителни изследвания, обхващащи различни типове кредити, такси и потребителско поведение. Само тогава може да се отговори ясно на въпроса – колко наистина струва да си клиент на банка в България.