„Безплатната“ пътна помощ ни е струвала близо 9 млн. евро

Схема за т.нар. „безплатна“ пътна помощ е струвала на българските данъкоплатци близо 9 милиона евро за по-малко от половин година, показва справка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Практиката е действала в периода септември 2025 г. – февруари 2026 г., като услугата е била включена като допълнително задание към договори за текущ ремонт и поддръжка на пътищата. Въпреки че е била представяна като „безплатна“ за гражданите, тя реално е финансирана чрез държавни средства.

Схемата беше разкрита от Антикорупционния фонд, което доведе до напрежение в бранша и политически реакции, включително от премиера Андрей Гюров.

Основен изпълнител по услугата е компанията „Юнит Асист“, която е сключила договори по 18 от общо 33 контракта за поддръжка на пътища. Задачата ѝ е била да осигурява 24-часова пътна помощ и да премества аварирали автомобили до безопасни места.

Проблемът е, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) никога не е обявявала публично съществуването на тази услуга. Освен това компанията не е разполагала с достатъчно техника и е възлагала дейността на подизпълнители.

Фирмата е собственост на Юлиян Янков, известен с прякора „Картофа“, който има криминално минало, включително присъди за измами и кражби. Въпреки това той е бил реабилитиран преди лицензирането на компанията, пише Mediapool.

За шест месеца дейност „Юнит Асист“ е генерирала приходи от близо 9 милиона евро, като реално изплатените средства са около 3.8 милиона евро. Най-голям дял от тях идва от договори със скандално известната държавна фирма „Автомагистрали“.

След проверките регионалният министър Николай Найденов обяви, че практиката е прекратена. Допълнителните задания за март и април 2026 г. са върнати, а дейността вече няма да се прилага.

Министерството подчертава, че пътната помощ не може да бъде задължителна услуга и че ще бъде възстановена конкуренцията в сектора.

От своя страна собственикът на „Юнит Асист“ защити модела, като заяви, че той е спестил значителни средства на потребителите и че срещу него се води „целенасочена кампания“.

Случаят отново поставя въпроса за прозрачността при разходването на публични средства и контрола върху договорите в пътния сектор.