Договори без пари, анекси за милиарди и забавени ремонти: Сметната палата с тежки констатации за АПИ

Договори за милиарди левове без осигурен финансов ресурс, обществени поръчки с многократно занижени прогнозни стойности и забавени плащания, довели до натрупване на лихви и съдебни дела. Това са част от сериозните нарушения и слабости, установени от Сметната палата при проверка на финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Одитът обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. и е възложен от Народното събрание. Докладът е изпратен в определения срок – 30 октомври 2026 г.

Проверката разкрива сериозни проблеми в стратегическото планиране на Агенцията, липса на дългосрочна визия, неефективен контрол и пропуски в управлението на обществените поръчки и договорите за ремонт и поддръжка на пътищата.

Одит на Сметната палата разкри, че социалните разходи растат по-бързо от икономиката

Сред основните констатации са сключването на договори без осигурено финансиране, извършването на плащания едва когато рискът от натрупване на значителни лихви или влизане в сила на съдебни решения стане висок, както и драстичното увеличаване на стойността на договори чрез допълнителни споразумения.

Договори за 18,2 млрд. лева при наличен ресурс от 11,4 млрд.

За одитирания период АПИ е сключила договори на обща стойност над 18,2 млрд. лева, докато разходният ресурс на Агенцията е бил 11,4 млрд. лева.

Така поетите договорни ангажименти надхвърлят наличното финансиране с 6,8 млрд. лева, или близо 60%. Според Сметната палата това обвързва бюджетен ресурс за общо 11 години и 2 месеца, включително около 4 години и 2 месеца извън одитирания период.

Тази практика създава сериозен риск за своевременното изпълнение и разплащане на договорите. Особено проблематично е, че част от дейностите не могат да бъдат отлагани, тъй като са пряко свързани с безопасността на движението по републиканската пътна мрежа.

Заради системния недостиг на средства АПИ е получила допълнителни 1,6 млрд. лева по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с постановления на Министерския съвет. От тях 1,2 млрд. лева са предназначени за текущи ремонти и поддържане на пътната инфраструктура.

Прогнозните стойности на договорите са надхвърлени многократно

Одитът установява системно увеличаване на първоначално заложените стойности на обществените поръчки чрез допълнителни споразумения.

От общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа при 139 са подписани анекси за увеличение на стойността с общо 5,6 млрд. лева. Това е с 78% над първоначалната прогнозна стойност.

При 64 договора за ново строителство с прогнозна стойност 4,8 млрд. лева са одобрени допълнителни споразумения за още 1,9 млрд. лева. При договорите за основен ремонт допълнително възложените дейности възлизат на 42,7 млн. лева.

Сред най-показателните случаи е договор с първоначална прогнозна стойност 18,7 млн. лева, по който са подписани допълнителни споразумения за 293 млн. лева и спогодби за индексация и уреждане на вземания за близо 84 млн. лева.

Така общата стойност достига почти 396 млн. лева – над 21 пъти повече от първоначално предвиденото.

При съвместна проверка на Министерството на финансите и МРРБ е установено, че 315 млн. лева от разходите са за основен ремонт, реконструкция и ново строителство – дейности, които са извън първоначално договорения предмет за текущо и зимно поддържане.

Забавените плащания са довели и до допълнителни финансови последици. Изпълнителят е прехвърлил вземания за 16,65 млн. лева на трети лица и е завел търговски дела срещу АПИ. Впоследствие Агенцията е поела задължения за лихви за забава и съдебни разноски в размер на над 6,9 млн. лева.

Други примери също показват сериозни разминавания. При договор с прогнозна стойност 28 млн. лева поетите ангажименти и фактурираните дейности достигат 424 млн. лева – над 15 пъти повече. По друг договор за 17,6 млн. лева са извършени и разплатени дейности за близо 130 млн. лева.

Близо 1,1 млрд. лева по спогодби за индексация

Сериозни нарушения са установени и при прилагането на механизма за индексация на цените заради инфлацията, въведен с постановление на Министерския съвет през 2022 г.

АПИ е сключила 56 спогодби на обща стойност близо 1,1 млрд. лева. Към 30 юни 2026 г. са изплатени малко над 761 млн. лева.

Според одиторите част от спогодбите са подписвани с 24-месечен срок за плащане и клауза за бъдещо преструктуриране на бюджета, без към момента на поемането на ангажиментите да са били налични или предвидени необходимите средства.

Установени са и случаи на индексация по вече прекратени договори, въпреки изрични указания на МРРБ от 2023 г., че подобна практика е недопустима.

Допълнителен проблем е липсата на действащи вътрешни правила за прилагане на методиката. Старите правила са отменени през март 2024 г., без да бъдат приети нови.

При проверката са открити и несъответствия със Закона за обществените поръчки. В един от случаите незаконосъобразно са договорени и изплатени близо 1 млн. лева над допустимото.

Забавяни с години сертификати за извършени ремонти

Сметната палата обръща специално внимание на начина, по който АПИ одобрява и разплаща извършените дейности по договорите за ремонт и поддръжка.

Процедурата преминава през няколко етапа – изпълнителят представя сертификат за свършената работа в съответното областно пътно управление, документът се проверява и изпраща в централната администрация, след което управителният съвет на АПИ трябва да го одобри. Едва тогава изпълнителят може да издаде фактура и да започне процедурата по плащане.

Проблемът е, че няма регламентиран максимален срок, в който управителният съвет трябва да се произнесе. Така одобряването на сертификати се забавя с години.

При проверката са открити неодобрени документи от 2022, 2024 и 2025 г. Част от тях са били проверени и подписани от съответните областни пътни управления, но така и не са стигнали до окончателно разглеждане от управителния съвет.

Липсват и обективни критерии за определяне на поредността на плащанията. Според одиторите това създава риск от субективно приоритизиране на отделни изпълнители, натрупване на лихви и образуване на съдебни дела.

Установена е и практика управителният съвет да одобрява наведнъж голям брой сертификати с един общ доклад, без да бъдат представени достатъчно доказателства за реално извършената работа – протоколи, замервания и лабораторни изпитвания.

Счетоводни корекции за 1,5 млрд. лева

Забавеното одобряване на сертификатите е довело и до проблеми в счетоводното отчитане на разходите и задълженията на АПИ.

Според Закона за счетоводството разходите трябва да бъдат признавани в периода, през който са извършени съответните дейности, а не едва след издаването на фактура.

Практиката на АПИ да отчита разходите след окончателното одобряване на сертификатите и издаването на данъчни фактури е определена от Министерството на финансите като „сериозно отклонение от принципа на текущото начисляване“.

В резултат на одитните процедури и методическите указания на Министерството на финансите при проверката на годишния финансов отчет на МРРБ за 2025 г. са направени счетоводни корекции за общо 1,5 млрд. лева.

Те включват:

• 1 017 неодобрени сертификата за текущ ремонт и поддръжка на стойност близо 1,2 млрд. лева;

• Неосчетоводени индексации за 312,5 млн. лева;

• Лихви за забава за близо 6,2 млн. лева.

Към 31 декември 2025 г. процедурата по одобряване на тези 1017 сертификата все още не е била приключила.

Сметната палата уточнява, че счетоводните корекции не създават нови задължения, а отразяват вече възникнали разходи и задължения за извършени дейности, включително от предходни отчетни периоди.

Липса на контрол и пропуски в документацията

Одитът разкрива и сериозни слабости във вътрешната контролна система на АПИ.

В агенцията няма единна централизирана система за проследяване на сертификатите – от представянето им в областните пътни управления до окончателното им плащане. Документацията се съхранява разпокъсано в 27-те областни пътни управления и различни дирекции в централната администрация.

Не се поддържат и единни досиета на договорите, което затруднява проследяването на корекциите, връщането на документи и извършвания контрол.

Установени са случаи на използване на незаверени копия, таблици в Excel без дати, имена и подписи на издателите, както и липса на кантарни бележки за извозени земни и скални маси и използвани асфалтови смеси.

Липсват и документи, които да удостоверяват качеството и произхода на вложените строителни материали.

Контролът в централната администрация също има недостатъци. Той се документира чрез контролен лист, чийто образец не е утвърден от председателя на АПИ. Освен това проверките се фокусират основно върху наличието на документи, а не върху съдържанието и достоверността на информацията в тях.

В заключение Сметната палата определя управлението на финансовите ангажименти и контрола върху изпълнението на договорите като области със сериозни слабости. На управителния съвет на АПИ са отправени 10 препоръки и 5 подпрепоръки за подобряване на финансовото управление, отчетността и контролните механизми.