След мащабната 6-дневна блокада на столичния градски транспорт, в която участваха всички звена – трамваи, тролеи, автобуси – отново излезе на преден план въпросът за размера на администрацията в четирите общински транспортни дружества: „Столичен автотранспорт“, „Столичен електротранспорт“, „Метрополитен“ и „Център за градска мобилност“.
По време на протеста, основното искане беше за увеличение от 300 лева на заплатите на всички служители, от шофьорите до администрацията. След преговори правителството отпусна 15 млн. лв. по тази схема. Кметът на София Васил Терзиев обаче не подкрепи идеята за универсално увеличение – според него по-справедливо е шофьорите, които са дефицитни кадри, да получат по-голям дял от бонуса.
Един от аргументите срещу искането бе предполагаемото раздутo чиновничество. Официално беше обявено, че при около 7000 работещи в четирите дружества, администрацията е 10% – тоест приблизително 700 души.
Тези твърдения бяха отхвърлени от Иван Таков, председател на транспортната комисия към Столичния общински съвет и лидер на БСП-София. Според него реалният брой на администрацията е 430 души, или под 6% от персонала. Това са данни, предоставени директно от транспортните дружества. Сред тях телефонист, куриер, стратег, библиотекар и 53-ма счетоводители.
Таков заяви, че „съзнателно се настройва една група служители срещу друга“ и подчерта, че не може да се говори за „раздута администрация“ без обективен анализ.
Ще има ли реформа?
Все пак, в отговор на обществения и политически натиск, комисията е възложила на дружествата да изготвят анализ на структурата и ефективността на персонала. Те имат срок от един месец да представят предложения за оптимизация на процесите и щатното разпределение.
Спорът около числеността на администрацията в столичните транспортни дружества не е просто въпрос на проценти – 6% или 10% – а симптом на по-широк проблем: липсата на прозрачност, ефективен контрол и реална реформа в публичния сектор.
В момент, когато градският транспорт се задъхва от недостиг на шофьори, а общественото недоволство нараства заради прекъснати линии, забавени возила и неясно харчене на средства, е неприемливо да няма точен, публично достъпен отчет за това какъв е реалният административен щат, какви са функциите му и какъв е ефектът от него.
Аргументът, че „администрацията не е раздута“ звучи кухо, ако не е подкрепен от анализ на нуждите, ефективността и възможностите за автоматизация или реорганизация. Още по-тревожно е, че именно в системи с недостиг на ключов персонал – като шофьори и контрольори – липсва механизъм, който да стимулира и възнаграждава най-нужните хора адекватно.
Политическото противопоставяне "работници срещу чиновници" е удобно, но отклонява фокуса от същинския проблем: управленският модел на общинските дружества е остарял, неефективен и слабо отчетен пред обществото. Без структурна промяна – включително поощряване на резултатите, ясни критерии за повишения и отчетност – всяка криза ще води до нови конфликти и нови временно отпуснати милиони.
В крайна сметка, в центъра на темата не стоят само проценти, а въпросът кой, как и с каква отговорност управлява обществените пари и услуги. И колко дълго софиянци ще плащат за „временни решения“ без трайни резултати.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!