Младите българи се изнасят от дома на родителите си на близо 28 години

Младите българи напускат дома на родителите си средно на 27,9 години, показват последните данни на Евростат за 2025 г. Така страната ни остава над средното ниво за Европейския съюз, което е 26,3 години.

Разликата е около година и половина, но данните показват чувствителна промяна спрямо предходните години. През 2023 г. средната възраст, на която българите са напускали семейния дом, е била 30 години. Това означава спад с повече от две години за сравнително кратък период.

Въпреки промяната тенденцията в Европейския съюз като цяло остава сравнително стабилна. Вече близо две десетилетия младите европейци напускат дома на родителите си средно около 26-годишна възраст, като разликите между отделните държави обаче са значителни, пише Mediapool.

На единия край на класацията са страните от Южна и Югоизточна Европа, където младите хора традиционно остават по-дълго със семействата си.

Най-късно през 2025 г. се отделят от родителите си младите в Хърватия – средно на 31,5 години. Следват Гърция и Словакия, където възрастта е 30,9 години.

В Испания и Италия младите хора напускат семейното жилище средно на 30,2 години. Така в няколко държави от ЕС границата продължава да бъде около или над 30-годишна възраст.

Съвсем различна е картината в Северна Европа. Финландците са сред първите, които започват самостоятелен живот – средно на 21,4 години. В Дания това се случва на 21,8 години.

Младите хора в Естония и Литва също напускат сравнително рано родителския дом – средно на 22,7 години.

Данните показват отчетливо разделение между различните части на Европа. В северните държави ранното отделяне от семейството е много по-разпространено, докато в Южна и част от Източна Европа младите остават по-дълго при родителите си.

Причините не се свеждат само до семейните традиции. Важна роля играят възможностите за работа, доходите, цените на жилищата и наемите, както и достъпът до образование и социална подкрепа.

Евростат посочва връзка и между възрастта за напускане на родителския дом и положението на младите хора на пазара на труда. В редица държави, в които младежите остават по-дълго със семействата си, заетостта сред хората между 20 и 29 години е по-ниска от средната за Европейския съюз.

През 2025 г. средната заетост в тази възрастова група в ЕС достига 65,6%.

България е сред държавите с най-нисък показател – 52,7% от хората между 20 и 29 години са заети. По-ниска стойност е отчетена в Италия – 47,6%, докато в Румъния показателят е 52%.

На другия полюс е Нидерландия, където 84% от хората между 20 и 29 години са заети. Следват Малта с 82,1% и Германия със 77%.

В България има и друг тревожен показател. През 2025 г. 13,8% от хората на възраст между 15 и 29 години нито работят, нито учат или преминават обучение. Това е вторият най-висок дял в ЕС след Румъния, където той достига 19,2%.

Статистиката показва, че решението кога един млад човек може да напусне семейния дом зависи от комбинация от икономически и социални фактори. Работата и стабилният доход са сред основните предпоставки за самостоятелен живот, особено на фона на високите разходи за жилище.

Въпреки че българите все още напускат дома на родителите си по-късно от средното за ЕС, спадът от около 30 години през 2023 г. до 27,9 години през 2025 г. показва осезаемо придвижване към европейската средна стойност.