БНБ освобождава над 16 млрд. лв. от резервите на банките преди влизането в еврозоната

От 1 януари 2026 г. Българската народна банка (БНБ) ще отмени наредбата за задължителните минимални резерви (ЗМР) на търговските банки. Решението ще освободи над 16 млрд. лв. ликвиден ресурс, който в момента е блокиран като буфер в централната банка. Мярката е част от подготовката за влизането на България в еврозоната, където изискванията за резерви са значително по-ниски.

Към момента банките у нас поддържат 12% от депозитната си база като задължителен резерв в БНБ. В еврозоната този процент е едва 1%, поради което от 1 януари 2026 г. БНБ приравнява изискването до европейското ниво. Освен това ще се промени и базата, върху която се начисляват резервите, като е предвиден кратък преходен период за адаптация, пише Mediapool.

По данни от 24 октомври 2025 г. задълженията на БНБ към банките възлизат на 19.58 млрд. лв., но в тях влизат и други пера, като свръхрезервите. Според оценки на БНБ реално освобождаваната сума от задължителните резерви ще бъде около 16.3 млрд. лв.

Задължителните резерви традиционно служат като инструмент за стабилност и контрол на кредитирането. Последното им увеличение от 10% на 12% през 2023 г. изтегли над 3 млрд. лв. от банковата система с цел ограничаване на прекомерния ръст на заемите.

БНБ уверява, че няма риск от кредитен бум или натиск върху инфлацията

Банковите експерти също са спокойни, че огромният ликвиден ресурс няма да се насочи към жилищния или бизнес кредитен пазар, тъй като системата вече е свръхликвидна и няма достатъчно инвестиционни проекти.

Очаква се освободените средства да останат в БНБ доброволно, по линия на т. нар. депозитно улеснение на ЕЦБ – механизъм, при който централната банка плаща лихва на търговските банки за парите, които те държат при нея. В момента тази лихва е 2%, което означава, че банките могат да получават около 320 млн. лв. годишно за ресурс от 16 млрд. лв.

Според БНБ ефектът върху икономиката ще бъде минимален. Средствата по депозитното улеснение се считат за безрисков актив с положителна доходност, затова очакванията са банките да прехвърлят по-голямата част от ресурса именно там. Така общите резерви в баланса на БНБ ще се запазят почти без промяна.

Централната банка подчертава, че няма да има сериозни макроикономически последици, нито върху инфлацията, нито върху динамиката на кредитите. Подобен модел вече е приложен успешно и в Хърватия, където влизането в еврозоната не е довело до кредитен бум.