Парк „Врана“ се занемарява, алармират от Царското семейство. След като държавата пое собствеността от Столична община, вече над година не се полагат професионални грижи. Лошото състояние доведе и до няколко инцидента с паднали дървета върху превозни средства.
По информация на NOVA в позицията на секретариата на семейството се казва, “Уникални дървесни видове умират от липсата на грижи за тях. Изцяло липсва поливане, закъсняло е обследването на здравния статус на дърветата, няма премахване на болните и мъртви дървета. Бръшлян е оставен да задушава всичко наред, което е ужасяващо доказателство за немарливостта на отговорните за поддържането и съхранението на парка. Сухи дървета разпространяват болести и застрашават човешки животи. Това вече не е гора, а джунгла”.
Дърво падна върху кола на "Цариградско шосе" и рани жена
От Царското семейство напомнят за инцидентите с паднали дървета на бул. "Цариградско шосе" и предупреждават, че стотици други дървета застрашават живота на хората. Те питат кой ще поеме отговорност при евентуален фатален инцидент.
Пише още, “Държавата даде милиони левове хонорари и води дела за собствеността на парка и го отне от Столичната община, но вече повече от година не полага никакви професионални грижи. Общината се оправдава, че паркът вече не е техен и не прави нищо! Питаме се, ако никой не е собственик на парка, кой прибира парите от входни такси?”. За влизане в парка се заплаща входна такса от 5 лв.
Секретариатът на Царското семейство припомня, че през 1998 г. Конституционният съд обявява конфискацията на имотите им за противоконституционна, а през 2001 г. Цар Симеон и Княгиня Мария Луиза даряват парк „Врана“ на Столичната община с условие той да се поддържа като природонаучен музей. През 2013 г. обаче Общината закрива специалното предприятие за парка, което според тях води до занемаряването му и нарушава дарителската воля.
76 години след кончината си: Цар Фердинанд беше погребан в България (видео)
От секретариата допълват, "При правилно поддържане и грижи, както и системни еколого-биологични изследвания и наблюдение, паркът може да бъде източник на генетичен материал за използване на адаптираните екзотични видове. Днес, единствените „грижи”, които се полагат, са косене на трева и събиране на шумата! Подобен друг парк не само в България, но и в Югоизточна Европа не съществува. И вместо да бъде ценен, пазен, развиван, той е оставен да се превърне в една непроходима, болна и опасна джунгла. Ако липсва капацитет на управляващите ни да се грижат за него, то не е особено сложно да видят как се грижат други държави за подобни паркове. Да се привлекат специалисти, които разбират от парково изкуство и поддръжка, а не се оправдават с административни пречки или „модерни” тенденции".
