Децата плащат с живота си цената на бездействието на институциите

Коклюшът, известен още като „магарешка кашлица“, се завръща с тревожна сила в България. Това сочи докладът за здравния статус на българите през 2024 г., изготвен от Министерството на здравеопазването. Само за една година броят на регистрираните случаи е скочил от 20 на 2721 – ръст от 136 пъти, невиждан от десетилетия. Подобна тенденция не се наблюдава в останалите държави от Европа.

Докладът очертава изключително тревожна картина за детското здраве в страната. След дълъг период на ниска заболеваемост, през 2024 г. честотата на коклюш достига 42 на 100 000 души, като близо 85% от всички случаи са сред деца и юноши. Най-тежко засегната е групата на кърмачетата – при тях заболеваемостта достига 411 промила, ниво, което според експертите ясно показва пропуски в ранната профилактика и защита на най-малките, пише bTV.

Епидемичният взрив е концентриран основно в София и областта. В столицата заболеваемостта достига 118 на хиляда души – почти три пъти над средната за страната. Следват София-област, Кюстендил, Благоевград и Перник.

Според експертните анализи причината е недвусмислена – висок дял неимунизирани деца по немедицински причини. Сред тях са откази от страна на родители, пропуски в работата на общопрактикуващи лекари и миграционни процеси. Докладът припомня и три смъртни случая на бебета от коклюш преди две години.

Заради стряскащите данни властите предприеха спешни мерки. Имунизационният календар беше променен – ваксинацията срещу коклюш вече започва от 6-седмична възраст, а от тази година се въвежда и имунизация на бременни жени след 27-ата гестационна седмица.

Детската смъртност – трайно над средното за ЕС

През 2024 г. 238 деца в България не са доживели до първия си рожден ден. Детската смъртност остава 4,5 на хиляда раждания – под нивото от 2023 г., но все още значително над средната за ЕС от 3,3 на хиляда. Още по-тревожно е, че голяма част от тези смъртни случаи са определени като предотвратими.

Докладът посочва конкретни решения – по-добра пренатална грижа, навременен достъп до специалисти, ефективни скринингови програми. Перинаталната смъртност е 7,3 на хиляда, а неонаталната – 2,7 на хиляда.

Данните разкриват и друг сериозен проблем – 11,5% от новородените се раждат с тегло под 2500 грама. Това означава, че всяко девето бебе идва на бял свят с опасно ниско тегло – значително над средното ниво за ЕС. Според експертите това е индикатор за бедност, лошо хранене, липса на пренатални грижи и рискови социални условия.

От какво боледуват най-малките

През 2024 г. близо 190 000 деца на възраст до 6 години са били прегледани, като при над 11 000 са регистрирани различни заболявания. Най-чести са респираторните заболявания – алергичен ринит, астма, пневмония и аденоидни вегетации.

Докладът отчита и сериозен брой деца със забавяне в развитието, затлъстяване, зрителни проблеми, епилепсия, детска церебрална парализа, диабет и дори злокачествени заболявания. Само сред децата до 3 години има регистрирани случаи на онкологични заболявания.

Изводът на експертите е категоричен – България е изправена пред системна криза в детското здравеопазване. Епидемията от коклюш е можела да бъде предотвратена, както и част от случаите на детска смъртност. Необходимите решения са познати: достъпна и качествена медицинска грижа, ефективна имунизационна политика, превенция и здравно образование.

Тези данни не са просто статистика – те са диагноза за държава, която реагира едва когато кризата вече е факт. Коклюшът не се е „върнал“ сам – върнали са го пропуските в превенцията, липсата на контрол и системното неглижиране на детското здраве. Въпросът вече не е дали има проблем, а колко деца трябва да платят цената, преди той да бъде решен.