Парламентът прие на първо четене законови промени, с които продажбата на активи на „Лукойл“ ще става само след одобрение от ДАНС и Министерския съвет, пише NOVA. Целта е засилен контрол върху стратегически активи, но опозицията обвини управляващите в обслужване на частни интереси.
Санкциите на САЩ за сръбската петролна компания НИС вече са в сила
Експерти коментираха възможните ефекти. Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията посочи, че подобен механизъм вече е въведен в началото на 2023 г., но изрази скептицизъм относно капацитета на ДАНС да проверява сложни международни сделки. Той припомни и геополитическото напрежение между Русия и Азербайджан, което също влияе на възможните купувачи.
Според Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на търговците на горива, макар държавата да притежава „златна акция“ в „Лукойл Нефтохим“, тя няма реален контрол върху компанията. Хаджидимитров заяви, че бизнесът засега работи стабилно и не очаква продажба в близките 5 години. За разлика от него, Безлов прогнозира, че външният натиск срещу руското икономическо влияние ще доведе до сделка скоро.
Припомняме, че вчера Делян Добрев от ГЕРБ и представители на „ДПС – Ново начало“ внесоха спешно законопроект, който дава на ДАНС последната дума при продажбата на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Въпреки че държавата вече разполага с механизми за контрол – като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, не беше дадено обяснение защо се налага подобен ход.
На фона на напрежението около ДАНС и отказа на президента Румен Радев да назначи предложения от правителството шеф на агенцията, Деньо Денев, критики към законопроекта за контрол върху продажбата на активи на „Лукойл“ не закъсняха. Опозицията вижда в него политически ход за овладяване на ключова сделка, прикрит с мотиви за „национална сигурност“.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!