Един на всеки пет българи е с прекъснати здравноосигурителни права

20% от населението на България – или почти всеки пети – е с прекъснати здравноосигурителни права, сочи анализ на Центъра за защита правата в здравеопазването, цитиран от БНР.

По данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) към 1 май 2025 г., над 1.2 милиона души фигурират в списъците на личните лекари, но са със спрени здравни права. Това означава, че имат силно ограничен достъп до медицинска помощ, а НЗОК търпи загуби от липсата на осигурителни вноски, подчертават от Центъра.

Ограничен достъп до здраве

Неосигурените граждани трябва да заплащат в пълен размер всички медицински услуги, с изключение на спешната помощ, интензивното лечение, акушерската грижа и медицинската помощ за социално слаби, които са гарантирани от закона.

Според анализа, почти половината от всички разходи за здравеопазване в България се покриват директно от гражданите, без участие на здравната каса. Това поставя страната на първо място в Европейския съюз по така наречените „катастрофални здравни разходи“ – ситуация, при която разходите за лечение водят до сериозни финансови затруднения за домакинствата.

Причините – безработица и ниска осведоменост

Основната причина за прекъснатите осигуровки при около 60% от засегнатите е безработицата, показват данните. Над 25% от хората с прекъснати права са с нисък образователен статус, а немалка част са българи, живели или работили в чужбина, които не са се осигурявали в страната.

Здравноосигурителните права се прекъсват при неплатени повече от три месечни вноски в рамките на последните 36 месеца. За възстановяване се изисква изплащане на всички дължими вноски за последните 60 месеца.

Препоръки

От Центъра за защита правата в здравеопазването предлагат мерки като повишаване на здравноосигурителната култура сред гражданите, борба с неформалната икономика и довършване на здравната реформа, така че достъпът до здравна помощ да бъде гарантиран и устойчив.