Европейският съюз подготвя сериозно затягане на правилата за достъпа на деца до социалните мрежи и други онлайн услуги. Според проект на нов Европейски акт за децата онлайн (EU Kids Act) потребителите под 15 години няма да могат свободно да създават профили в платформи като Instagram, TikTok и YouTube. За това ще бъде необходимо родителско съгласие.
Новите правила обаче няма да се отнасят само до социалните мрежи. Брюксел планира по-широк режим за защита на непълнолетните, който ще обхваща още онлайн игрите, чатботовете с изкуствен интелект и т.нар. AI спътници. Основният принцип е технологичните компании да носят отговорност за безопасността на услугите си още на етапа на тяхното проектиране. „Технологичните компании носят основната отговорност да направят продуктите си безопасни. Родителите, а не алгоритмите, трябва да отглеждат децата на Европа“, се посочва в документа.
Очаква се председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да представи основните параметри на инициативата в речта си за състоянието на Съюза пред Европейския парламент на 16 септември. Законодателното предложение се очаква да бъде представено ден по-късно – на 17 септември, пише NOVA.
Макрон иска Европа да забрани социалните мрежи за деца под 15 години
Предвижда се ограниченията да бъдат различни в зависимост от възрастта. Децата под 3 години няма да имат достъп до социални мрежи и други услуги, определени като високорискови.
За децата между 3 и 13 години ще бъдат достъпни услуги, адаптирани към възрастта им и използвани под надзора на възрастен. Тийнейджърите между 13 и 15 години ще могат да използват социални мрежи и видеоплатформи при родителски контрол и с ограничени функции.
След навършване на 15 години родителско съгласие няма да бъде необходимо. За всички непълнолетни до 18 години обаче ще останат в сила специалните изисквания за безопасност. Една от съществените промени ще бъде свързана с установяването на възрастта на потребителите. Големите технологични компании ще трябва да проверяват възрастта при регистрация на нови акаунти.
За целта може да бъде използвано общоевропейско приложение за удостоверяване на възрастта или национални системи. Идеята е платформата да получава само потвърждение дали потребителят е над определена възраст, без да получава допълнителни лични данни. Предвиждат се механизми и за проверка на вече съществуващи профили, а не само на новорегистрираните акаунти.
Брюксел планира ограничения и върху функциите, които насърчават децата да прекарват повече време пред екрана. Сред тях са безкрайното превъртане на съдържание, определени видове известия и механизми за награждаване, които стимулират продължителното използване на платформите.
Промени ще има и при алгоритмите за препоръчване. Те трябва да бъдат проектирани така, че да не въвличат непълнолетните в т.нар. „заешки дупки“ – поредици от все по-крайно или потенциално вредно съдържание, което се предлага основно заради способността му да задържа вниманието.
Профилите на непълнолетните трябва да бъдат частни по подразбиране, а рисковите настройки да са предварително изключени. Предвиждат се и ограничения върху възможността непознати да установяват контакт с деца.
Сигнализирането за вредно или неподходящо съдържание също трябва да бъде улеснено. Родителите ще получат допълнителни инструменти за контрол, съобразени с възрастта на детето.
В обхвата на новите правила ще попаднат и AI чатботовете и виртуалните спътници, които могат да водят лични разговори с деца или да им дават съвети, включително по теми, свързани с психичното здраве и личностното развитие.
За тези услуги ще бъдат въведени допълнителни изисквания за безопасност. Изключения се предвиждат за системи, разработени за образователни цели или управлявани от публични институции, както и за определени приложения на изкуствения интелект в професионална и индустриална среда.
Инициативата идва на фона на все по-активни дискусии в редица европейски държави за ограничаване на достъпа на деца до социалните мрежи. Сред страните, които обсъждат подобни мерки, са Франция, Гърция, Австрия, Дания, Испания, Белгия, Италия, Германия, Полша и Нидерландия.
Различията между националните подходи засилват натиска върху Брюксел за създаване на общи правила за целия Европейски съюз, вместо всяка държава да въвежда собствен режим за защита на децата онлайн.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!