Всяко трето дете в България започва да използва интернет още преди да навърши 8 години – тоест още в детската градина, предучилищна възраст или първи клас. Преди да стигнат до 5-и клас, вече четири от пет деца са активни онлайн, показват данни на УНИЦЕФ и Фондация „Родители“.
Това означава, че дигиталният свят се превръща в част от ежедневието на децата много преди родителите да са готови да приемат колко активно го използват.
Именно тук се появява и един от основните проблеми – сериозното разминаване между представите на възрастните и реалното поведение на децата в интернет.
Дори когато определени сайтове са блокирани или устройствата са под родителски контрол, рисковете могат да възникнат на места, които изглеждат напълно безобидни – например в групови чатове между съученици, пише NOVA.
Особено тревожни са данните за кибертормоза.
Според проучването 22% от учениците между 5-и и 12-и клас са ставали жертва на агресия онлайн.
Често става дума за обиди, унизителни коментари, подигравки или поведение, представяно като „шега“. За детето, което е обект на подобна агресия, последиците обаче могат да бъдат много по-сериозни.
Онлайн тормозът има и още една особеност – той не приключва със звънеца след последния учебен час. Телефонът и социалните мрежи могат да пренесат конфликта от училище директно в дома на детето.
Не всички деца споделят, когато станат жертва на онлайн агресия.
44% разговарят с родител, а 38% предпочитат да потърсят приятел.
До учител стигат едва 11% от случаите, а 15% от децата не споделят с никого.
Сред причините са страхът, че няма да бъдат разбрани, че ситуацията ще бъде омаловажена или че вместо подкрепа ще получат критика и назидание.
Именно затова някои ученици сами започват да помагат на своите връстници и на по-малките деца.
„Понякога е страшно да отидеш да кажеш на родител, на учител, на по-възрастен, че нещо такова ти се случва – с идеята, че той може да те критикува и да го превърне в лекция“, разказва Станимира.
По думите ѝ често за едно дете е по-лесно да потърси човек, който е близо до неговата възраст.
Родителите прилагат различни стратегии, за да контролират времето на децата пред екрана.
34% не разрешават използването на определени устройства, 32% налагат правила за времето онлайн, а 30% използват приложения за родителски контрол.
В същото време 27% от родителите не поставят никакви ограничения.
Това обаче отново поставя въпроса доколко техническият контрол е достатъчен, ако между родител и дете липсва редовен разговор за това какво се случва онлайн.
На фона на дискусиите в различни държави за ограничаване на достъпа на непълнолетни до социални мрежи остава въпросът дали пълната забрана е работещо решение.
Според експертите при някои деца ограниченията могат да бъдат необходими, но абсолютната забрана крие риск да доведе до обратния ефект – децата просто да започнат да използват платформите тайно.
От УНИЦЕФ подчертават, че само рестрикциите няма да решат проблема.
Най-важни остават доверието, разговорът и усещането на детето, че може да потърси помощ, без да бъде обвинявано или засрамвано.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!