Германия и България са сред страните в ЕС с най-нисък дял млади хора

Германия и България са сред страните в ЕС с най-нисък дял млади хора. В Германия те съставляват едва 10% от населението на страната, информира БТА.

Около 8,3 милиона души в Германия са били на възраст между 15 и 24 години към края на 2024 година. Това е исторически нисък дял и той остава непроменен от края на 2021 г., отбелязва ДПА. Според данни на Евростат делът на младите хора в България е 9,2% от цялото население.

Фактът, че процентът не намалява още, а се стабилизира, се дължи основно на имиграцията на предимно млади хора в Германия след инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Без имиграцията делът на млади хора от цялото германско население би бил още по-малък, или едва 8,6%, сочи статистиката.

Сред наследниците на мигранти делът на младите хора е значително по-висок – 20,7 процента. Това всъщност са хората, които са родени в Германия, но на които и двамата родители са мигранти.

Според данни на Евростат в началото на 2024 г. делът на младите хора, живеещи в Германия (10%), е бил по-нисък в сравнение със средното за всичките 27 държави членки на ЕС (10,7%).

В рамките на ЕС най-висок дял на млади хора на възраст между 15 и 24 години е отчетен в Ирландия (12,6%), следвана от Нидерландия (12,3%) и Дания (12,2%). Най-нисък дял на млади хора в ЕС е регистриран в България (9,2%) и Литва (9,5%).

Емиграцията на младите хора от България е един от най-сериозните проблеми, пред които страната е изправена днес. Вместо да градят бъдещето си тук, все повече младежи избират да заминат в чужбина в търсене на по-добро образование, кариерни възможности и по-висок стандарт на живот. Това явление не само оголва трудовия пазар от млади и квалифицирани кадри, но и подкопава надеждите за дългосрочно развитие на страната. В основата на този процес стоят ниските заплати, липсата на перспектива, корупцията и усещането за социална несправедливост. Вместо държавата да създава условия за задържане на младите, често се наблюдава безразличие към техните нужди и амбиции. Емиграцията не е само личен избор – тя е и обвинителен акт срещу една система, която не успява да вдъхне вяра в бъдещето.