Одитен доклад на Сметната палата разкрива нарушения при обществена поръчка за служебни автомобили, извършена по време на мандата на временно изпълняващия длъжността председател Горица Грънчарова-Кожарева.
Според документа, институцията е закупила 27 автомобила – 5 електромобила за централната администрация и 22 хибрида за изнесени работни места в областните центрове. Общата стойност на поръчката е 1,39 млн. лева без ДДС.
Одитори в Ямбол и Ловеч отказали да приемат автомобилите, тъй като не разполагат с шофьорски книжки, а други служители са заявили, че нямат нужда от коли, тъй като работата им рядко изисква пътувания, пише Mediapool.
В доклада се посочва, че техническото задание е било променено без да премине през задължителната деловодна система, а оригиналният документ е изтрит. Това е довело до задаване на параметри, които на практика са ограничили участието на различни производители – всички оферти са били за автомобили „Тойота“. За изпълнител е избрано дружеството „Тойота Тиксим“, предложило най-висока цена, но получило най-добра комплексна оценка.
Вместо първоначално планираните 5 автомобила за 400 000 лв., ръководството на Сметната палата решава да разшири поръчката. За целта са пренасочени средства, предвидени за други капиталови разходи, включително изграждане на обучителен център.
Одитът е възложен от настоящия председател на Сметната палата Димитър Главчев. По думите на съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев, с този доклад институцията сама признава нарушение на Закона за обществените поръчки.
Към момента няма информация дали Агенцията за държавна финансова инспекция, ръководена от тогавашния служебен министър на финансите Людмила Петкова, ще започне проверка по случая.
Горица Грънчарова- Кожарева стана първият и засега единствен неуспял кандидат за служебен премиер, след като отказа на президента Румен Радев да смени вътрешния министър Калин Стоянов, който днес е депутат от ДПС-Ново начало на санкционирания за корупция по глобалния закон "Магнитски" политик Делян Пеевски.
Случаят с поръчката в Сметната палата е ярка илюстрация как институция, призвана да следи за финансовата дисциплина и законосъобразност, сама се оказва въвлечена в схеми, напомнящи на класически пример за заобикаляне на закона.
Когато върховната одитна институция в държавата признава в собствен доклад, че е нарушил Закона за обществените поръчки, въпросът вече не е дали е имало грешка, а дали има безнаказаност. Защото ако Сметната палата може да си позволи подобни практики – с подменени задания, нагласени параметри и договори за коли, които дори не са нужни на служителите, какво остава за всички останали институции и общини в страната?
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!