Как да храним света, без да го унижощаваме?

Гладът е най-страшното и дълбоко олицетворение на бедността. Той съществува във всяка страна и е нещо, с което повечето хора могат да се идентифицират, може би, на някакво първобитно ниво.

Страхът от глад е вграден в нашето ДНК, предаден на десетките ни поколения от гладни, уплашени предци.

Първо обаче, нека започнем с добрите новини - от няколко десетилетия глобалният глад намалява. Това се дължи най-вече на труда и изобретателността на 500-те милиона фермери, които произвеждат 80% от консумираната храна в развиващия се свят.

Това също е и благодарение на работата на неправителствени организации, на икономическия растеж и на иновациите на бизнеса по цялата верига на доставките. И не без подкрепата на правителствата и международните организации за повишаване на политическата стабилност на някои места.

Въпреки това, има и доста лоши новини, защото съвсем отскоро гладът започва да се засилва отново. В Световния ден на храната в сряда, 820 милиона души бяха изправени пред хроничен глад. Това е еквивалентът на населението на САЩ и ЕС, взети заедно.

Това се случва ежедневно - плашещ, уморителен и постоянен глад. Ден след ден 820 милиона души няма как да получат достатъчно храна, за да оцеляват, и нощ след нощ майки и бащи завиват децата си в леглата с празни кореми.

Подозираме, че в днешно време такива новини не шокират никого, точно както новините за климатичната криза предизвикват прозявки у много хора. И все пак двете са неразделно свързани в един вид екзистенциално танго, което се развива твърде бавно, за да го забележим.

Увеличаването на глада в световен мащаб е отчасти предизвикано от климатичните промени, тъй като имаше повече наводнения, повече суша и по-чести, по-унищожителни бури. Малките земеделски производители бяха ощетени първи и най-силно, тъй като екстремните метеорологични събития, които обикновено се случваха веднъж на век, станаха почти рутинни.

В същото време производството на храни е основната причина за изменението на климата, независимо дали става въпрос за отделянето на метанови газове от кравите или разрушаването на горите за отглеждане на най-различни култури.

Изглежда, че човечеството още веднъж е изправено пред огромно предизвикателство. Как да храним света, без да го унищожаваме?

От следващата година ще останат едва 10 години за постигане на целите за устойчиво развитие, установени от държавите-членки на ООН. В случай, че тези цели са наистина нещо повече от бюрократични думи и политически нагласи, трябва да се предприемат спешни и незабавни действия.

Германското правителство обаче си постави за цел да даде старт на действията, тъй като другата година, през юни, то ще бъде домакин на международно събитие, за да подчертае нуждата от действия за стимулиране на селското стопанство и справянето с глада в страните с ниски доходи, като същевременно въпросните действия да останат в рамките на екологичните граници, с които нашата планета може да се справи.

Онези, които присъстват, ще трябва да се изправят пред предизвикателството на недостатъчното развитие на селското стопанство и слабостите на международната система. Това означава да се отпуснат пари на дребните земеделски стопани, които твърде често се отделят от финансирането на правителства или на големите компании.

Това означава да се използват държавни и частни инвестиции по цялата верига на доставките и да разберем кое работи и кое не.

Глобалната програма за сигурност на земеделието и храните, за която президента Обама успешно се пребори, също ще бъде от решаващо значение. Тя доведе до десетилетия опит в насърчаването на увеличеното въздействие от международната система точно така, както е необходимо.

Пред двойното предизвикателство, свързано с изменението на климата и глада, програмата е може би дори по-актуална днес, отколкото при създаването ѝ.

Каквото и да се случи с Брекзит, събитието в Германия ще бъде възможност на хората с власт да намерят решение и да се справят с едно от големите предизвикателства на 21 век.

Век, който още от самото си начало бе изправен пред трудности. Той най-накрая се оформя, но все пак има още много проблеми за решаване, защото тепърва ще се появяват умопомрачителни технологии и ще настъпват огромни културни промени.

Но какъв е смисълът от всичко това, ако не можем да намерим начин да победим най-стария враг на човечеството - глада?

Със сигурност следващата година би било правилното време да започнем да правим точно това.

Източник: The Guardian