Тревожен доклад: Светът изчерпва запасите си от сладка вода

2025 година е била една от най-сухите за реките в световен мащаб през последните десетилетия. Това показват данните от нов доклад на Световната метеорологична организация, според който глобалният воден цикъл навлиза в все по-нестабилна фаза, а запасите от сладка вода продължават да намаляват.

При представянето на доклада генералният секретар на СМО Селесте Сауло предупреди, че светът бързо изчерпва своята своеобразна „спестовна сметка“ от сладка вода. По думите ѝ 2025 г. е била сред най-сухите години по отношение на речния отток за последните 35 години.

Особено тревожна е дългосрочната тенденция при сухоземните запаси от прясна вода. В тази категория влизат подпочвените води, езерата, влагата в почвата, снегът и ледът. Според данните те намаляват устойчиво от 2014 г. насам, пише БНТ.

Между 2022 и 2025 г. сериозно изчерпване на подземните води е отчетено в големи райони на Централна и Източна Европа, Северна Америка, Близкия изток и Индия. Само през 2025 г. около 42% от земната суша е разполагала с водни резерви под обичайните за съответните региони нива.

Проблемът обаче не е само в намаляващото количество вода. Според експертите тя става и все по-неравномерно разпределена. Това означава, че едни райони са изправени пред продължителни засушавания, докато други преживяват периоди на екстремни валежи и наводнения.

Директорът на отдела по хидрология към СМО Уейн Дженкинсън посочва, че през последните седем години разпределението на водата по света все по-силно се различава от моделите, наблюдавани през предходните три десетилетия. По думите му водата все по-често не се намира там, където е необходима, нито в момента, когато е най-нужна.Друга сериозна тенденция е продължаващата загуба на ледници. Изследванията показват, че за четвърта поредна година светът губи значителни количества ледена маса. Само през 2025 г. са се стопили приблизително 408 гигатона лед.

Тази загуба е допринесла за покачване на морското равнище с малко над един милиметър.

Особено притеснителна е ситуацията в региони с по-малки ледници, сред които Централна Европа, Кавказ, западните части на Канада и Съединените щати. Според учените част от тези райони може вече да са преминали т.нар. „пик на водния отток“.

Това е моментът, след който ледниците започват да отделят все по-малко стопена вода всяка година, защото самата ледена маса вече е значително намаляла. Така в бъдеще реки и водоизточници, зависими от ледниковото топене, могат да разполагат с все по-малки количества вода.

Специалистите предупреждават, че климатичните аномалии постепенно се превръщат в ново нормално за много речни системи по света. Това води до все по-голяма непредвидимост както при сушите, така и при наводненията.

На този фон Световната метеорологична организация настоява за по-добър обмен на хидроложки данни между държавите и за развитие на по-ефективни системи за ранно предупреждение.

Според учените именно по-точната информация и по-доброто наблюдение на водните ресурси могат да помогнат на властите да реагират по-бързо при засушавания, наводнения и други екстремни явления.

Изводът от доклада е категоричен – сладководните ресурси стават все по-ограничени, все по-неравномерно разпределени и все по-зависими от климатичните промени. А без по-добро управление рискът от задълбочаване на водната криза ще продължи да расте.