Киберексперти предупреждават за нарастващ риск от руски хибридни атаки (видео)

България е сред страните по източния фланг на НАТО, които след началото на войната в Украйна са изправени пред засилени руски хибридни заплахи. Това се посочва в доклад на службата за изследвания на Конгреса на САЩ.

Според анализа руските хибридни атаки срещу държави от Европейския съюз са се увеличили четири пъти в периода 2023–2024 г. Сред засегнатите страни са България и Румъния, които са били обект на DDoS и други дестабилизиращи кибератаки, свързвани от властите и експерти с проруски хакерски групи.

Сред мишените са били системи, свързани с избори, държавни информационни портали и критична инфраструктура.

Киберспециалистът и преподавател Кирил Григоров обясни, че при DDoS атаките към дадена система се изпращат огромен брой заявки, чиято цел е да я претоварят и временно да блокират работата ѝ.

Международна операция на ФБР неутрализира свързана с Русия бот мрежа

„Това е нещо, което сме наблюдавали доста пъти последните години, особено в по-важни моменти, когато говорим за международни цели, по време на избори или вземане на важни решения“, посочи Григоров за NOVA.

По думите му мишени често са министерства и други държавни институции, а целта не винаги е трайно спиране на системите, а нанасяне на „репутационна щета“.

Установяването на източника на подобни атаки обаче е изключително трудно. Причината е, че трафикът може да бъде генериран едновременно от множество различни устройства, включително заразени компютри.

„Това са така наречените мрежи от ботове в интернет, а изкуственият интелект последните години ескалира тези процеси и създава огромен трафик“, обясни киберспециалистът.

Друг основен инструмент на хибридната война е дезинформацията. Според Григоров тя все по-сериозно присъства в ежедневието и информационната среда. „Тенденциите показват плашещи статистики – по-голямата част от трафика всъщност е злонамерен, а по-голямата част от информацията, която тече в интернет, е част от дезинформационни кампании и фалшиви новини“, заяви той.

На този фон Европа навлиза в нов етап на регулиране на киберсигурността с директивата NIS2. Тя разширява значително обхвата на секторите, които трябва да прилагат конкретни мерки за защита, като изискванията засягат както бизнеса, така и публичния сектор.

Според Григоров новите правила не трябва да се възприемат единствено като административно задължение. „Мерките са практически насочени, те не са просто документи и политики“, подчерта специалистът.

Той призова компаниите да разглеждат инвестициите в киберсигурност като необходима защита на бизнеса, а не просто като начин да изпълнят регулаторните изисквания.