Правителството предлага промени при правилата за бързите кредити

Сериозни промени в правилата за бързите кредити предлага правителството. Новият Закон за потребителския кредит предвижда по-висок допустим разход при най-малките заеми, както и отпадане на една от досегашните защити за клиентите при просрочие. Проектът е одобрен от Министерския съвет на 27 август и предстои да бъде разгледан от Народното събрание. Текстовете са публикувани в правния портал на Министерския съвет, но към момента не са качени на сайта на парламента.

В момента законът ограничава годишния процент на разходите (ГПР) по потребителските кредити до 75 000 евро до петкратния размер на законната лихва. При законна лихва от 10,4% това означава максимален ГПР от 52%. Новият закон предвижда изключение за заемите до три минимални работни заплати, пише Mediapool. За тях вместо ГПР ще се прилага ограничение върху т.нар. „общ разход по кредита“.

При срок до един месец той ще може да достига до 20% от главницата, при срок между един и три месеца – до 30%, а при по-дълъг период – до 100% от главницата. Така при заем от 1860 евро максималното оскъпяване би могло да достигне 1860 евро, ако срокът за връщане е четири месеца или повече.

Първоначално подобно изключение не е било включено в проекта. То е добавено след предложение на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК), която е настоявала новият режим да се прилага за заеми до седем минимални работни заплати. Правителството обаче е ограничило прага до три.

Младежи въвличат жертви в схема за мнимо банково финансиране (видео)

От АОНК защитават тезата, че ГПР може да даде изкривена представа за реалното оскъпяване при много малки и краткосрочни заеми. Като пример организацията посочва кредит от 1000 лева, който се връща на следващия ден с 3,29 лева допълнителен разход – сума, която е малка, но води до изключително висок изчислен годишен процент.

Досегашното ограничение на ГПР от години е обект на спорове. Критиците на сектора посочват, че част от компаниите за бързи кредити използват различни договорни механизми, за да начисляват допълнителни разходи над законовия лимит. Сред тях са допълнителни услуги и такси, които впоследствие са били атакувани в съда. При установени нарушения договорите могат да бъдат обявени за недействителни, а потребителят да остане задължен да върне само главницата. Ако новите правила бъдат приети в предложения вид, високото оскъпяване на заемите до три минимални работни заплати ще бъде изрично разрешено от закона.

Друга съществена промяна е свързана с обезщетението при забавено плащане. В момента законът предвижда то да не може да надхвърля размера на законната лихва. В новия проект този таван отпада, както и текстът, според който при просрочие кредиторът има право единствено на лихва върху неплатената в срок сума.

Така размерът на обезщетението при просрочие ще зависи от условията в договора. При спор потребителят ще може да търси защита по общия ред, включително чрез съд, ако начислените суми са прекомерни или представляват неравноправна клауза.

Сред спорните моменти в обсъждането на законопроекта е и отказът на държавата да даде на кредитните компании достъп до регистъра на хазартно уязвимите лица. От АОНК са предложили подобна информация да може да се използва при оценката на кредитоспособността. Според организацията това би имало и социален ефект, тъй като би могло да ограничи отпускането на заеми на хора, които са в риск да използват средствата за хазарт. Предложението обаче не е прието. От екипа на ресорния министър Александър Пулев са посочили, че европейската директива, която законът въвежда, не предвижда подобен достъп.

Новият Закон за потребителския кредит все пак съдържа и редица мерки в полза на потребителите. Предвижда се по-задълбочена оценка на кредитоспособността, което може да доведе до промяна на модела, при който бързи кредити се отпускат почти незабавно. Кредитните компании ще бъдат задължени да правят проверка в Централния кредитен регистър преди отпускане на заем. Информацията в регистъра обаче не се обновява в реално време и вписването на нов кредит може да отнеме до два работни дни.

Въвеждат се и нови ограничения при използването на записи на заповед, регистрационен режим за кредитните посредници и допълнителен контрол върху тяхната дейност. Предвиждат се и по-строги правила за рекламата на потребителски кредити. Послания като „бърз кредит за минути“ или реклами, насочени към хора с лоша кредитна история, ще бъдат забранени. Няма да може да се твърди и че наличието на други задължения или лошо ЦКР има малко или никакво значение при кандидатстването.

Забранява се и рекламата да подчертава лекотата или бързината, с която може да бъде получен кредит. В рекламните съобщения ще трябва да има предупреждения за разходите по заемите, а компаниите няма да могат да създават впечатление, че кредитът ще подобри финансовото състояние на потребителя.

От Асоциацията на банките в България са възразили срещу част от ограниченията, като са посочили, че бързината и удобството при банковите услуги могат да бъдат резултат от технологични инвестиции, а не непременно маркетингов трик. Правителството обаче е отхвърлило това становище с аргумента, че ограниченията са мярка срещу прекомерната задлъжнялост на потребителите.

Предстои депутатите да разгледат предложения нов закон и да решат дали спорните текстове за оскъпяването и просрочията ще останат в този вид.