Конституционният съд сложи точка на казуса с референдума за еврото

Конституционният съд отклони като недопустимо искането на 51 народни представители от „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“, с което те настояваха съдът да установи противоконституционност на решението на парламента да не вземе решение за произвеждане на национален референдум за въвеждането на еврото.

Искането беше свързано с предложението на президента Румен Радев, внесено на 12 май 2025 г., за провеждане на национален референдум с въпрос:

„Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута евро през 2026 г.?“

Депутатите настояваха Конституционният съд да се произнесе, че така формулираният въпрос съответства на Конституцията, на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и на Договор за функциониране на ЕС.

В определението си Конституционният съд напомня, че национален референдум може да се произвежда само по въпроси от компетентността на Народното събрание. Съдът припомня и свое решение от 2024 г., с което вече е приел, че референдум за въвеждането на еврото е недопустим, тъй като това би означавало пренаписване на условията, договорени с ратифицирания от България договор за присъединяване към Европейския съюз, пише Сега.

Конституционните съдии подчертават, че резултатът от един референдум трябва да бъде изпълним и да поражда правен ефект. В противен случай вотът не би могъл да изпълни предназначението си. Съдът предупреждава, че произвеждането на референдуми по въпроси, за които предварително е ясно, че не могат да доведат до правни последици, може да доведе до злоупотреба с пряката демокрация и до формиране на правно неоправдани очаквания у гражданите.

В тази връзка КС цитира и свое по-старо решение – по конституционно дело №8/2016 г., в което се посочва, че с вота на гражданите не може да се спекулира чрез поставяне на въпроси, които не могат да произведат пряко правно действие.

Съдът приема, че решението на Народно събрание дали да произведе или да не произведе искания от президента референдум не може да породи правен ефект, поради което не съществува конституционен спор, годен да бъде разгледан от КС. Поради това искането на депутатите е обявено за недопустимо, а въпросът дали формулировката на референдума отговаря на законовите изисквания изобщо не подлежи на обсъждане.

Определението е прието единодушно, като със становище са го подписали и съдиите Янаки Стоилов и Сашо Пенов.

Как се стигна дотук

Президентът Румен Радев обяви намерението си за референдум за въвеждането на еврото на 9 май – Деня на Европа. Предложението му беше внесено в парламента, но не беше разгледано и беше отклонено с разпореждане на тогавашния председател на Народното събрание Наталия Киселова.

Радев сезира Конституционния съд, който през ноември 2024 г. постанови тълкувателно решение, че председателят на парламента няма правомощия еднолично да преценява допустимостта на референдум и да отклонява предложение, внесено от законово овластен субект. След това предложението беше внесено за обсъждане в пленарната зала и на 3 декември 2025 г. беше отхвърлено с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и ПП–ДБ.

Именно това решение на парламента беше атакувано пред Конституционния съд от „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“.