Конституционният съд (КС) постанови, че бившата председателка на Народното събрание Наталия Киселова е била длъжна да внесе за обсъждане в пленарна зала предложението на президента Румен Радев за провеждане на национален референдум за еврото. Това става ясно от определение на КС, по жалба, подадена от държавния глава, пише Mediapool.
Съдът подчертава, че председателят на Народното събрание не разполага с правомощия да решава еднолично съдбата на предложение за национален референдум. Това правомощие принадлежи единствено на парламента като колективен орган, излъчен от избирателите.
В същото време КС отбелязва, че едноличните актове на председателя на парламента не подлежат на контрол за конституционност, за разлика от актовете на самото Народно събрание. Така се стига до парадокс:
Председателят не може еднолично да взема такова решение, но ако го вземе – няма механизъм за директен конституционен контрол.
Решението на съда на практика не води до конкретни последици за настоящия казус, тъй като в сегашния парламент има ясно мнозинство против предложението на Радев и дори то да бъде внесено и гласувано, ще бъде отхвърлено. Но определението има важно значение за бъдещи подобни ситуации.
Президентът Радев атакува пред КС отказа на председателя Наталия Киселова (тогава БСП), която през май еднолично е отклонила искането за референдум, без да го внесе за гласуване.
КС приема решението с 11 гласа „за“ и 1 особено мнение – на съдия Борислав Белазелков. Съдиите Атанас Семов и Соня Янкулова са изложили отделни становища.
❗ Принципното тълкуване на съда
КС напомня, че според Конституцията народът е единственият източник на държавната власт и тя се осъществява непосредствено или чрез определените от основния закон органи. Оттук следва, че нито един народен представител, включително председателят на НС, не може еднолично да решава въпрос, който е предоставен от Конституцията на колективния орган НС.
Освен това съдът подчертава, че ако председателят блокира процедурата чрез едноличен акт, това е „нетърпимо“ от гледна точка на Конституцията, защото заобикаля контрола върху актовете на Народното събрание. Така на практика се осуетява възможността да се провери дали отказът съответства на принципите и духа на основния закон – нещо, което поставя под съмнение върховенството на Конституцията.
❓ Как се стигна дотук?
През май Радев настоя за референдум с въпрос:
„Съгласни ли сте България да въведе еврото през 2026 година?“
Действието му дойде в момент, когато България вече очакваше положителен доклад на ЕК, отварящ пътя към еврозоната. Председателката тогава – Наталия Киселова, реши еднолично да отхвърли искането, без то да стигне до зала. Президентът обжалва, а КС сега казва:
това не е трябвало да се случва – решението е на парламента, не на председателя.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!