В свят, в който приемането често остава само дума в речника, малката община Бяла даде голям урок по човечност. Заедно със SOS Детски селища, местната власт организира първия Ден на приемането – събитие, което насочи прожектора към приемната грижа, но и към по-широката идея за толерантност към различието.
Лицето на деня беше Иваничка Илиева – приемен родител от 16 години. Заедно с майка си са отворили сърцето и дома си за 60 деца в нужда. Не търсят благодарност, не искат признание – просто вярват, че всяко дете заслужава обич и дом.
„Да си приемен родител не е професия, това е призвание. Различни деца, различни съдби, но болката при раздялата е винаги една и съща“, споделя Иваничка с трепет в гласа.
В общините Бяла, Борово и Ценово има 18 приемни семейства, които през последните 13 години са се грижили за над 170 деца, лишени от родителска грижа. Единственото, което ги свързва, е липсата на сигурност – която тези семейства се опитват да възвърнат.
„Да приемеш някого не значи само да го приютиш. Това значи да го разбереш, да го обикнеш, дори когато носи различен цвят, име, акцент или минало“, допълва Албена Добрева от SOS Детски селища – Велико Търново.
Организаторите представиха и мобилен клуб за приемни родители – място за споделяне на идеи, грижи и решения. Директорът на SOS Детско селище Изток, Иван Христофоров, напомни, че семейната среда не трябва да бъде лукс, а право за всяко дете.
В духа на деня, децата от детските градини и училищата в Бяла показаха, че разбират посланието: с шарени шапки, рисунки и сърцати послания те украсиха Дървото на приемането – символ на надеждата, че бъдещето ще бъде по-толерантно и по-светло.
В Бяла казаха ясно: светът е за всички. Остава и останалите общини да го чуят.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!