Микропластмасата вече не е само в природата – тя е и в човешкия организъм

Микропластмасата вече не е само екологичен проблем – тя все по-често се открива и в човешкото тяло. Нови научни изследвания показват, че тези миниатюрни пластмасови частици са установени в кръвта, органите, кърмата, плацентата, тестисите, а вече и в яйчниците.

През 2025 г. учени от Салерно, Италия, анализират фоликуларна течност от яйчниците на 18 жени. В 14 от пробите е открита микропластмаса. Това е първото подобно изследване, което доказва присъствието ѝ в тази ключова за репродукцията среда, пише Булевард България.

Фоликуларната течност играе важна роля за развитието на яйцеклетките, което поставя сериозни въпроси дали микропластмасата може да влияе върху фертилността. Засега обаче няма категорични данни за прякото ѝ въздействие върху човешкото здраве.

Микропластмасата представлява частици пластмаса с размер под 5 милиметра. Те се образуват при разпадането на по-големи пластмасови отпадъци, които попадат в природата. Всяка година милиони тонове отпадъци, голяма част от които пластмаса, достигат до океаните, където с времето се раздробяват на все по-малки частици.

Тъй като пластмасата не е биоразградима, тя не изчезва, а се натрупва в околната среда и навлиза в хранителната верига. Така микропластмасата достига до човека чрез храната, водата и въздуха.

Различни изследвания през последните години показват, че тези частици могат да преминават през защитните бариери на организма. Микропластмаса е откривана в човешкия мозък, белите дробове, храносмилателната система и дори в кръвта.

Проучвания показват също наличие на микропластмаса в кърмата, което поражда опасения, че тя може да достига до новородени. Частици са открити и в плацентата, което означава, че могат да достигнат до плода по време на бременност.

Лабораторни изследвания сочат, че микропластмасата може да предизвиква оксидативен стрес и да уврежда клетките, като потенциално увеличава риска от различни заболявания – сърдечни, метаболитни и неврологични.

С нарастващите доказателства за разпространението ѝ, все повече хора търсят начини да намалят излагането си. Един от най-ефективните подходи е ограничаването на пластмасата за еднократна употреба и замяната ѝ с устойчиви алтернативи.

Специалистите съветват да се избягва затопляне на храна в пластмасови съдове, както и да се използват стъклени или керамични съдове. Също така се препоръчва изборът на филтрирана чешмяна вода вместо бутилирана, както и носенето на дрехи от естествени материи.

Натрупващите се научни данни показват, че микропластмасата вече е част от човешкия организъм, а въпросът за нейното дългосрочно въздействие върху здравето остава открит.